Вчера като се прибирах във влака ми се отвори един прозорец с време, което се чудех как да запълня и тъй като ми казаха, че отдавна не съм бил писал и трябвало да попиша.. Какво да правя. Пописах. enjoy...
"Всеки ден виждаме нови отражения на нещо познато. Кои ни харесват, кои не. Но рано или късно си задаваме един или друг по-важен въпрос в бързането си да разберем тези отражения. А тези въпроси, почти никога нямат общо с разбирането на цялата картинка. Казваме си едно, опитваме се да го постигнем и току виж все излиза нещо друго. От нас вече зависи как ще го оценим изoбщо. Получим ли каквото плануваме, обикновено не му се наслаждаваме и то не, защото не е хубаво и може би дори по-хубаво от колкото сме си го представяли, а защото или ще ни дойде в момент, в който не ни е до това или вече ще сме забравили как да оценяме. Колкото и тъжно да звучи, няма как да кажем, че не е като да не се е случвало. А когато се е случило така, че да платим безумна цена за това щастие, тогава все повече забравяме да оценяме, защото след като сме заложили всичко, дори и повече - наградата губи значението си. Тогава малките неща, вече отдавна са си заминали и е останала само една обща картина, отражение и то понякога доста неясно, на това, на което сме опитали да видим."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар