петък, 17 април 2009 г.

Месец пауза. Дали е за добро :) ?

Драги мои читатели.. Извинявам се за едномесечната пауза, но един вид ме мързеше ако съм писал да поствам нещо. Като цяло си беше скучен месец и за това и не съм писал много много. Сега на веднъж ще пейстна всичко, което е написала моята ръка в този период. Не е кой знае какво, но има 2-3 неща, които ми харесват как се получиха. И без да протаквам повече... enjoy

"Когато избора ни се свежда до някое много важно „или..или”, то понякога някое трето „или” се оказва най-доброто решение. Не лесно взимаме това решение и не лесно ще си „носим кръста”, но щом това ни прави поне малко по-малко нещастни, то явно си заслужава. Не винаги можем да разбереме решенията, които взимаме, камо ли другите да ги разберат, но така се поддържаме „живи”- не знаем какво ще стане и живеем за разнообразието, което ни се поднася.
Има поне два ъгъла на всяка история и макар и подобни те почти никога няма да се изравнят до толкова, че да няма значение кой – кой е.



Всичко е добре когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови значние за всичко. Всеки ден разочароваме и на следващия биваме очаровани. Не спираме да търсим смисъла на живота в малките неща. Неща като това дали от двата еднакви ключа си избрал правилния да заключиш, като това на коя страна ще се събудиш сутринта или това кой ще е първият човек, който ще поздравиш сутринта. Всеки има свои собствени странности, които му определят деня. Всеки мрази да го ограничават в рамки, да му правят ненужни забележки. Всеки търси своя лъч „светлина в живота”. И всеки ден откриваме малки прашинки светлина и сами трябва да ги съединим постепенно в лъча на живота ни.
В Днешно време почти всяка дума е метафора за ако не друго нещо, то няколко други такива. Никой не е толкова добър, че да говори езика на всеки. Казваме едно, показваме друго и се опитваме да докажем нещо различно от предните две. В този свят на странности, всеки търси неговата странност и когато я намери не е задължително веднага да я познае, но направи ли го задължително те ще изпаднат във взаймна странност наречена „щастие”, „любов”,”разбирателство” или както искате там го наречете. „Както ви харесва.”
Всеки търси различни неща и ги постига по различен начин. За всеки катализатора на щастие се намира в нещо малко и просто. Да бъде някой за някой, а не нещо за някой.
Опитай, сгреши, опитай, сгреши, опитай... воала. Чук-чук. – Аз съм „Всичко е добре, когато свършва добре”. Отвори ми.



С времето мислите се превръщат в наш безпощаден господар. Те ни завладяват и не ни дават почивка. И единственото, което ни остава е да ги следваме безусловно. Те диктуват всяка наша стъпка, те ни обсебват, те ни подлудяват. Те са всичко от което имаме нужда и нуждата да ги имаме е неизбежна.



„Усмивката е най-силното оръжие.” Така е казано. И като се замисли човек – тя е навсякъде около нас. В най-малките ни ежедневни дейности, тя е там за да направи всичко по-лесно. Мисли каквото си искаш, прави каквото си искаш, но го прави прави с усмивка. Или както още се казва – „със стил”.


Мога да слушам когато ми изнася, но не мога да се концентрирам когато ми е от полза. Мога да върша много неща и може би всичко – без това, което трябва. Мога да игнорирам онова, което ми пречи, стига то да е поне малко податливо на контрол. Мога да пиша сравнително добре, но мога и за дълго време безвъзвратно да изгубя музата си. Мога да вдъхвам много свеж въздух, ала мога и да задушавам. Мога да меня настроението си тъй както актьор ролите си. Мога яростно да защитавам това, което обичам истински, но мога и да бъда до болкоа безразличен към чуждото нещастие. Човек на „мога”, но доста често човек на „не искам”. Това ще да бъда аз.


Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото което ни вреи и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако живота ни предлага лимони, можем да си направим лимонада, но пък кой е казал, че лимонадата е по-добрият вариант на лимона? По-сладка – да, но не и по-истинска. Просто е – трябва да приемеш нещата такива, каквито са. За добро или за лошо, така или иначе – „това е живота”.
Може да чакаш за наистина хубавите моменти и може наистина да се изнервиш от тях. Може да получиш наистина хубави моменти и после да се изнервиш о тях. Има толкова много различни моменти, които ще оценим по толкова различни начини и които бихме могли да „изиграем” по начин, по който бихме толкова повече ни подхожда, но уви – „това е живота”.
Не винаги има какво толкова да му мислиш. Ако щеш ми вярвай, но ако нещата са толкова сложни – колкото си ги мисля – в този свят, в които аз „живея” – „ядрен физик” щеше да е наименование за някой простоватичък човек. Не е задължително поредица от грешни решения да води до нещо грешно като финал на историята. – „това е живота”.
Има много причини поради, които аз не бих направил нещо, а ти би. Има много начин, по които аз бих те убедил, че съм прав. Но от всичко, което съм преживял и знам, че ще преживея, изводите са, че макар и да си господар на собствената си съдба, тя си знае своето.. и въпреки това, не трябва да спреш да опитваш да й противоречиш. – „това е живота”.
"

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. За пореден път,макар след такава дълга пауза,беше удоволствие да прочета написаното от теб!

    P.S. Първо прочетох менопауза :О Голям шок беше,но след 2рия прочит всичко си дойде на мястото :)

    ОтговорИзтриване
  3. Това с „Всичко е добре, когато свършва добре”, честно казано на мен ми е малко трудно да опредя точно кога свърша, каквото и да е. Сещам се само за един край, който ми е трудно да определя дали е добър и какъв е, и съответно да преценя дали всичко преди него е било добро. А пък след всяко добро нещо да казвам, че му е дошло края за да бъде всичко остнало добро не ми се виджда най-подходящото тълкуване. Уф, Дака нищо не казах само на прикаска се намирам. Поздрави за поста.

    ОтговорИзтриване