Аз ли съм, не съм ли ?

Мислех да му сложа от ония мои финали - завладяващи, уникални, неповторими :D :D.. но в крайна сметка, музата отминава по-бързо от колкото си мисля. Само след няколко часа сън се събудих единствено с главоболие и без муза :). Специално посвещавам това на Ив-хейтъра :) enjoy...
"Някога, някъде там, той искаше да пише. Беше повляин от еда какво си. За него имаше значение писането, за другите имаше значение музата. Какво ли разбираха те от изкуство? Какво ли разбираха те от него? Или не разбираха или бяха избрали неподходящият начин да му го покажат. И така. Той бе си наумил да съхрани своите умни мисли само за себе си. Защо ? – Защото, в истинската им същност можеше почти и единствено само той да ги познае. Вярно, че изкуството е начина всеки да възприеме създаденото по свое собствено виждане, но на него му се искаше всички да могат да видят нещата от неговата позиция. Той не беше толкова лош, не беше и разбира се наполовина добър колкото се опитваха да импровизират със същността му някои други..
Всеки има своите мечти, своите идеали. Така имаше и той. Уви рядко можеше да съпреживее нещо достатъчно ценно, за да го запомни. Момментите идваха и си отиваха, а той все продължаваше да опитва да създаде нещо негово, нещо арационално и същевременно доста практично. Може би някакъв отдушник на хорските мисли. Може би всеки да намира нещо от себе си в някоя от написаните думи.
Главата му пулсираше, той се унасяше, но въпреки всичко, всеки... това трябваше да продължи. Ако всичко написано от него е нямало смисъл.. значи и половината от същността му е нямала смисъл, тъй като то е било едно отразяващо битието му, една съпътсваща го притча на облика му.
"