петък, 17 май 2013 г.

Усмивките вчера, днес и утре


Бързай бавно. Така и не го разбрах какво е това. Явно си е до човека. Аз винаги тръгвам точно на време и бързам за да мога да съм по-рано там.  Понякога тръгвам и по-рано , за да не бързам. Тогава обикновено закъснявам, защото си мисля, че имам достатъчно много време , а в крайна сметка – нямам. Да тръгна по-рано с цел да не бързам разбира се,  се случва доста рядко. Просто не съм аз.. Или поне не от „Аз“ които съм бил до сега.
Сега когато всичко е ново имам време за всичко. Имам време да спра дори за малко, да се насладя на красотата. Красота, която се предлага даром всеки ден, но много малко се спират да я оценят. Нямат време да спрат, да се заслушат и да се усмихнат.  Пет минути и ще си се ухили до уши. Мен толкова ми трябват. Независимо колко ми се спи, колко бързам или къде отивам.  Петте ми минути щастие никой не може да ми ги отнеме. По-добре така , 5 миннути по-рано, отколкото 10 минути изгубени в нищото.  Да мога днес да се обърна и да видя, че вчера не съм изгубил нито една минута напразно. Това ще ме накара , да се усмихна днес, а това, да се усмихна утре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар