"Мило мое блогче.
Аз те обичах. Ти мен също ме обичаше. Аз защо те оставих. Защото трябваше да
съм щастлив. Аз наистина бях щастлив и за това нямах нужда от теб. Ти имаше ли
нужда от мен. На дали. Ти дори не си живо ако аз не съм там. Имаш нужда от мен
само когато, аз имам нужда от теб. Ти си живо, защото аз съм там. От какво имах
нужда аз? От любов ли мило блогче ? Да. Дадоха ли ми я ? Несъмнено. А аз какво.
Аз им се изсмях. Аз живеех за себе си. На кратко аз бях този, които уж не исках
да бъда, онзи който мразех. Ти ще си този, който ще трябва да ме слуша. Ти ще
си този, който трябва да ме търпи. Не че вече не го знаеш. Но знаеш ли какво.
Аз видях какво е любов. Тъжно ми е, че аз на теб никога няма да мога да ти
покажа какво е то, защото кагато съм щастлив, аз нямам нужда от теб. Когато съм
щастлив аз нямам нужда от никой, освен от човека, с който съм щастлив. Обичам
те. Знам, че ти няма нужда да ме обичаш, за това, че ти пълня само с глупости.
За това, прости ми. Обичам те...."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар