неделя, 8 април 2012 г.

Prove me wrong

Грешките. Нещо, което трудно може да осъзнаем, когато сме заслепени от собственото си его. Нещо, което не искаме да си признаем дори и тогава, когато виждаме, че нещата са точно такива, каквито са. Светът е такъв, какъвто е заради хората. Някои велики открития идват от случайни грешки. А други безмислени грешки водят до драми засягащи всички нас.
За жалост от време на време се налага да потърсим грешката и в нас. Колкото и непрадвоподобно да ни звучи това. Защото чувал съм, че нямало безгрешни хора. То май нищо няма безгрешно. То и за това има и една приказка „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.” Но в следващия момент забравяме за това и почваме пак да се сочим с пръст. Сърдим се на хората, с които до преди няма и минута сме си говорили за живота. Объркваме и себе си и всичко и всички. Просто понякога сме твърде сръчни в това да виждаме нашите грешки като чужди. И тъй като това винаги е двустранен процес, никой не е виновен и всички са нещастни, защото нямат кой да посочат с пръст. Нищо, ще си намерим кой...

Няма коментари:

Публикуване на коментар