Напоследък май ми върви на фючъринг проекти. Този е с така наречената мозъчна атака.. Благодаря много на Морика , за което. Темата е вдъхновение..
"Вдъхновението.. търся го с очи... но с очи какво намирам
[10:32:01] Eeyore: нищо
[10:32:09 | (10:32:11 — редактирано)] Eeyore: търся там където няма нищо и никой
[10:32:34] Eeyore: а докато го търся няма да го намеря
[10:32:37] Eeyore: май с всичко е така
[10:32:54] Eeyore: те и за това най-хубавите неща се случват когато най-малко очакваш
[10:33:37] Mori: Когато са вдъхновените очите ми,
ще видите три недомислени трепета
да падат по червения склон на ума ми.
Когато вдъхновявам ръцете си,
аз чакам една кошница залези
Да отминат по тихия път на хартията
[10:34:02] Eeyore: То идва и отминава
[10:34:10] Eeyore: единствено хартията остава
[10:34:22] Eeyore: докато не стане пожар и не я изпепели
[10:35:00] Mori: За вдъхновението няма чакалня.
Няма неудобни дивани, за които се борят сърцата ни.
[10:35:57] Mori: И улици няма, защото то не се води по скучния свят на нашите пътища.
[10:36:17] Mori: За вдъхновението има криле.
[10:36:21] Eeyore: път няма. още по-малко кратък път към него
[10:37:03] Eeyore: когато сме щастливи си мислим, че светът е под нас
[10:37:05] Eeyore: и че летим
[10:37:18] Mori: "Аз обичал съм всичките музи"- каза веднъж Вдъхновението
[10:37:33] Eeyore: А който обича всички
[10:37:36] Eeyore: не обича никой
[10:37:46] Mori: "познавам ръцете, очите, телата на всичките"
[10:38:10] Mori: виж... жив... си
[10:38:55] Mori: по твоите пръсти горешата музика чака...
да намериш единствена муза
да познаваш ръцете, очите и тялото, всичко
[10:39:06] Eeyore: да живея, да обичам и да бъда обичам. да вдъхновявам, да бъда вдъхновявам май това искам.. а май и всеки иска това
[10:39:34] Eeyore: когато си помислиш, че единствената муза ти си намерил, няма граници за теб
[10:39:44] Eeyore: искаш да опиташ от всичко
[10:39:48] Eeyore: по всяко време
[10:40:24] Mori: Дори не зная кога се събудих,
а за въпроса дали ще поискам страха ти
дори не съм мислила...
не знам какво искам
[10:40:47 | (10:41:25 — редактирано)] Mori: "всичко" е скучно... и тягостно
всичко е дишащо.. а дали всичко е живо?
[10:41:19] Eeyore: и аз не зная кгоа се събудих. не зная и как и кога заспах, не знаех как да поискам нито и какво да мисля. знам какво искам но не знам на каква цена го искам
[10:41:50] Eeyore: "всичко" не е за "всеки"
[10:42:02] Eeyore: аз искам "някой" за "мен"
[10:42:21 | (10:42:35 — редактирано)] Mori: "на какво си?"- попита ме Цветният полет на мислите ми,
а любовта ми крещеше "НА ТЕБ!"
[10:44:25] Mori: а кога ще позволя на уморените си думи да намерят стиха на прозорците? За сън не съм мислила... защото ти ми го взе. И за нощ не съм мислила... защото още не си ми я върнал.
взе ли ми, дадох ли ти и аз не знам. всичко което знам е че май вече нищо не знам. нощ или ден, исках те до мен, час или минута идея си нямам какво точно животът ми ще ми пробута
[10:53:59] Mori: не мога в рими да търся искрите ти. защото ума ми вече го няма. защото не мога да мисля за друго, освен за откраднатите ти мигове. и да крещя, че те искам, и да крещя, че усещам дъха ти по врата, по тила, по страха си, аз не мога да протегна ръката ти и да те дръпна към мен. Но съм щастлива. Аз знам, че те има.
[10:56:51] Eeyore: настръхвам само като знам, че те има. иде ми да плача като знам, че може да те няма. но не от тези сълзи, които всички виждат. а от тези, които само аз и ти знаем, че ги има. от тези, които са вътре в нас и всяка жесото прогаря пътя си надолу. всичко в главата ни започва да се нарежда, а сърцето ни взима да става все по-празно и безразлично. а аз, ти.. искаме да усещаме. искаме да чувстваме, да се чувстваме. да не се налага да крадем мигове, да не крадем усмивки
[10:59:01] Eeyore: не това искам. не да крада. не искам и да ми се подаряват. и така и така..
[10:59:04] Eeyore: и тъй и иначе
[11:00:30] Mori: Усмивките ти не можах да отрадна. Опитах, кълна ти се, всичко да ти взеха, но усмивките не можах. И колкото повече взимах от тях, толкова повече изгряваха на лицето ти. А тези, които бях успяла да скътам, пазих така ревново. Не давах на другите дори да ги погледнат. А усмивките ти се утрояваха. И моите също. Обичам да ти подарявам: подарих ти всичко, което можех да извадя от тъмнината на миналото си. Подарих си моето сега. Подарих ти моето после. И вчера вече е твое. А да броя не мога...
спомням си, когато те нямаше. И колко тъмно ми беше, и колко еднакво, и колко залязващо.... и после от горящите букли на залеза, се роди твоят пламък. И си отидоха мислите ми. И обичам сега
"