неделя, 23 януари 2011 г.

Назад в спомените...

.Сега си преглеждах папката с писанията, които не съм публикувал през годините. Не прочетох всичко, защото са стотина плюс.. Но пък от първите 6 си харесах 3. enjoy...

"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.


Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.


Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.

"

Няма коментари:

Публикуване на коментар