"Какво по-късно от никога? А никога е доста дълго. Живот без граници, град без улици и думи без смисъл. Ето това чуваме, виждаме когато изгубим нижката на ежедневието. Решения, независещи от нас, биват вземани и тъй като сега за сега, не всичко се връща, ние обираме пешкира на цялата ситуация.
Чакаме нещо да се случи, а светът около нас шеметно се изменя. Мислите ни не са това, което бяха. Идеалите са някъде далеч - забравени и захвърлени. Все ще търсим начин да върнем нещо назад, но единственото, което ще превъртим назад са единствено и само мислите ни. А не винаги това е толкова в наш плюс.
Не всяко начало ще има труден край и не всеки труден край ще е имал лесно начало. Това, което знаем е това, което не сме отрекли. Всичко, в което се съмняваме или ни е страх да признаем, не трябва и не може да се възприеме като случил се факт."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар