сряда, 7 април 2010 г.

Intoxication of e certain kind

"Какво ни показва това, което не можем да видим? Нищо. То не се вижда. Какво искаме да е там е много по-различна и далеч по-сложна истина. А тъй като рядко пък знаем какво искаме, тя става още по-заплетена и непредсказуема. Някъде тогава си мислим, че това трябва да свърши или да започне нещо ново. Не е задължително да се изключват взаимно, но е най-добре така. И тогава се опитваме да се очистим, да се интоксикираме един вид от това, което ни пречи. Ала колкото и упорито да се опитваме, не винаги можем да останем сами или ако не сами, то поне без тази наша нужда от интоксикация.Определени времена, определени мерки.
Страх ни е да си отворим очите, защото може да видим неща, които няма да ни харесат. А ние не обичаме да не ни харесва нещо. Какво ли трябва да стане за да се изправим пред страховете си? Само от нас ли зависи? Можем ли изобщо? Най-добре да пробваме и да се разочароваме, колкото и тривиално да звучи. Може би така мислите ни ще си дойдат където им е мястото – в главата, а не в облаците."

2 коментара:

  1. Zashto pishesh w kawichki? Citirash sebe li? :)

    ОтговорИзтриване
  2. "Страх ни е да си отворим очите, защото можем да видим неща, които няма да ни харесат"
    А като стоим със затворени очи как определяме кое ни харесва и кое не?
    ".... Wake up and LIVE" :))

    ОтговорИзтриване