вторник, 9 февруари 2010 г.

Красотата на тишината

Преди един час изгледах "Източни пиеси". Много е хубав. Брутално реален. И няма да излъжа ако кажа, че малко си ме депресира. Нищо де.. пописах малко в следствие на това.. enjoy..

"Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас и не винаги осъзнаваме, че свободата на избор в някои случаи се оказва илюзия.
Опитваме се да видим какво имаме, какво можем да имаме, и мечтаем за това, което искаме да имаме. А в крайна сметка, от цялото това имане оставаме с това, което сме ние самите – вече предначертали пътя за бъдещето в главите си, но с ни най-малка реална идея как точно да го извървим. И така всеки ден водим малки битки с нас самите, с нашите си гласове, всеки от които иска да кривне по различна от предначертаната пътека. А тъй като всичко, малко или много, е в главата ни, трудно и рядко някой може да ни помогне. Рано или късно ще се научим да слушаме правилните гласове и ще се се отклоняваме все по-малко, стига да не забравяме какво търсим..красотата на тишината."

1 коментар: