вторник, 12 януари 2010 г.

Въпроси, отговори и нещата от живота

Няколко поредни дни е захващано от тук, от там. В крайна сметка получи някакъв що годе завършен вид. enjoy...


"Ние тръгваме, а какво оставяме? Искаме ли да оставим? Къде оставаме? А ако не оставим? А изобщо вълнува ли ни поне един от тези въпроси? Въпросителна след въпросителна, ние продължаваме да задаваме въпроси, чиито отговори вече предогаждаме или някоя друга сложна думичка, която искаме да споделим.
Видим ли искра, сме готови да запалим огън. Уви, не всички искри са толкова силни, нито всяко дърво е готово да гори на кладата. А тези неща се разбират чак като се опиташ да се стоплиш малко, а нищо не пламва. А понякога така се случва, че изведнъж искрата изчезва. Ей така в нищото. Върви я разбери, върви я търси.
Най-големите истини за себе си откриваме тогава, когато сме сами. Тогава, когато леки хладни тръпки ни побиват, се замисляме къде и защо правим грешки. Една равносметка, след друга. Всички се събират на едно място и много лесно и много лесно и ясно можем да прозрем нашата истина за нещата от живота. А когато отново се стоплим – те отново се разпръскват, засичат се една с друга, сливат се, образуват нова още по-объркана равносметка или теория. И така, отново прегръщаме нашият хаос на неразбраното щастие.
"

1 коментар:

  1. Банда честно, според мен повечето истина за себе си откриваме в моментите, в които не мислим, а просто действаме. Когато сме с приятели или поставени в 'интересна' социална среда или както и да е... под някакъв психологически натиск. Тогава човека открива нещо за себе си. Най-вече, защото тогава се променя, прави нещо различно и го осъзнава в последствие. Самотата често връща спомени за размисъл и понякога води до депресия, както липсата на слънчева светлина. Защото когато сме сами, по-често превъртаме лошите спомени, грешките и търсим отговара там. За мен отговора е някъде в бъдещето, не в миналото.

    Миналия месец си мислех за нещо и сега си мисля за същото, но по различен начин. Миналото не се променя дотолкова доколкото ние го интерпретираме по различен начин. По-рядко равносметки, ако питаш мен. По-малко поводи да си правим равносметка. Защото докато нещастния човек си задава въпроси защо е нещастен, щасливеца не се пита защо е щастлив.

    ОтговорИзтриване