събота, 7 ноември 2009 г.

November tribute

Последните месеци много скромно го раздавам, но какво да се прави. Хич не ми е оставало време, а пък и желание да пиша. Не съм ги писал мн скоро тия неща, но пък и не съм ги побликувал. enjoy...

"

Все идва един момент, в който сме много уморени. Уморени да гледаме, уморени да търсим, уморени да се усмихваме постоянно без причина. Реем се в произволни посоки и намираме странни неща, които изобщо не съответстват с това, което си мислим, че знаем. Но пък колкото си мислим, че знаем толкова повече и не знаем де. С властта идвали отговорностите.
Понякога изпускаме много важни моменти, за които определено ще/и съжаляваме. Може да ни се даде и втори шанс, а когато изпуснем и него – трябва да приемем нещата такива каквито са. Ни назад, ни напред. Освен да потрепераме малко на едно място и това ще му е.
Мечтите, желанията, ако щете идеалите – всички те някъде се събират на едно, но това едно много бързо става нула ако не побързаме да го направим две. „Бързай бавно.”- казват някои хора. За мен повече истина има в – Ако си мислиш да бързаш, сигурно има защо, за това забави се малко.



Късно нощем, когато в ече сме уморени и сме си легнали, какви ли мисли не ни минават. Как е минал денят ни, какво е можело да стане, какво - не. Някой път даже разигравме отново и отново сценария докато не намерим задоволяващия ни вариант.. или не заспим. Не всеки път като измислим какво трябва да стане за да ни е максимално удобно, ще го направим. НЕ всички или всеки ще е като отворена книга за нас и първо, че не ни изплаши, второ че ще ни мотива, трето заинтригува и няма да ни остави да спим някоя вечер до късно и да си мислим какво ли не. Но сигурно с малко повече от правилната мотивация и няма да се налага да премисляме чак толкова.





"

Няма коментари:

Публикуване на коментар