Rise and fall

Не съм ви забравил драги мои. Не че и толкова съм си дал творческа пауза, просто някои от нещата бяха твърде кратки, други - твърде тежки. Все пак ще постна почти всички. Не спираите до края. Последното е позитивната черешка :).. и все пак не бързайте направо към нея, оставаете си удоволствието за накрая. enjoy
п.п. всичките първо съм ги писал на гсм-а и после съм ги преписвал на компюътъра :X

"Има моменти когато малките думи и простите истини са единственото, което ни кара да се усмихнем. Нов ден – ново начало – нова истина. Всеки има своя собствена истина, тъй като всеки вижда нещата по неговия начин. Истината, вижте обаче, понякога е едно надценено понятие. Малко изкривена, малко премълчана и хоп – ето ти нова истина.

Колкото стартове – толкова и финали. Не че има съотвестват де. Тъй като всеки има различни идеали и различни наичини да постигне щастие. Едно за мен е едно, за друг може би нула – въпрос на гледна точка. Идеите ни за напред може и да са еднакви, но пък да са в различно време. Именно за това, Алеко е казал – „Разни хора- разни идеали.”

Има време, в което мисълта бива по-силна от каквото и да е. Предизвикваме неща, които сме нямали смелостта да си помислим. Мечтите добиват реалност, а страховете добиват реалност, а страховете ново измерение. Всичко това все ще има край. Но кой ще е там за да го види.

Всичко става поради причина, но не винаги тя трябва да е сложна и да стои зад други. Понякота тя си е там черн она бяло. Другото е ясно. Обичаш тръпката да обичаш. Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.

Душевният катарзис извисявал човек. Понякога се чувстваш толкова извисен, че все едно ще каценш на някоя далечна планета. Единственото обаче, което искаш е да си поредния, който може да стъпи на Земята.

Началото е нещо като най-лесната и хубава приказка, която можем да съчиним. Началото колкото и да се влияе от първото впечатление, понякога няма значение. Няма значение, тъй като какво сме планували да се развива в последствие е доста относително. Всичко е добре когато свършва добре. Може би. Знам ли? Сигурно ви се е случвало да свърши зле и все пак да е добре или ако не добре, то поне без съществено лошо значение.
Някъде там ще се опитамe да намерим истината, която ни устройва. Ако все пак я намерим, никога не би било сигурно какво е истина и колко може да й се вярва. И въпреки – истината и вярата понякога са надценени понятия.
Ако мислим винаги за половина празната чаша кой знае къде ще си останем. Не винаги можем да виждаме и положително пълната чаша, но от опит глава не боляло. Какво ли ни остава тогава, освен добрите намерения, с които е постлан пътят до Ада. Остава ни доброто желание да вярваме в красивото и онова, което се надяваме да ни сполети.
На дали ще има по-хубав ден от този, в който се събуждаме и се надяваме да се сбъдне.. На дали онзи вкус на щастие ще поиска да бъде друг... И на дали..

"