неделя, 12 юли 2009 г.

И тъй и иначе..

Амии мина известно време от както не съм поствал нищо. Не че не съм писал, но се чудех тъй като някои са твърде кратки, втори твърде мрачни и така нататък, но се посъбраха по-дълги и по-немрачни и си казах, че може да ги вмъкна едни с други да се уравновесят нещата. Знам единствено кога са писани, защото им показва датата на modified. Иначе идея си нямам дали съм го писал вчера или преди 10 дни. Та без повече затормозяващи авторски вметки.. enjoy

п.п. new personal info


С малките крачки, правим големите постъпки. Извинявайки се, не постигаме нищо. Отбягвайки въпроса – пак нищо. Има ли проблем има и решение. Не е казано, че то ще е благоприятно или че ще е точно нашият въображаем избор, но уви – няма как. Скучното ни ежедневие се превръща в начин на живот. Нещата, които ни забавляват остават някъде там...... в хубавото, забавно минало.
Искайки да печели, всеки губи. Тъпо, остро, умно. Все ми е тази. За себе си знам, че във войните, в които съм взел - съм дал повече жертви отколкото ако не изобщо не съм бил там.”



“За хората които обичаме, за хората които мразим. За Хората. За хората, които смятаме за близки, за хората, които ни предават. За тях или против тях ще направим всичко. Готови ли сме да направим всичко? Какво е всичко? Какво ще направим ако знаем всичко? Тези и още много други въпроси все някога трябва да си зададем все някой ден. Рано или късно ще трябва и да им отговорим. Отговорите ще са неочаквани, прибързани тъй като ще трябва да ги взимаме доста по-рано от колкото принципно би ни се наложило. С други пък вече ще сме закъснели.
Почти сигурно е че винаги ще уцелваш неподходящият момент за дадено нещо или твърде подходящият за друго. Тези неща не зависят от теб, за това и да се измъчваш или да се хвалиш в крайна сметка все ще дойде противоположното и ще срине предното. За това не се променяй. Угаждай си, а другото ако дойде-дойде. Ако ли не, каквото- такова.
Живейки ден за ден можеш единствено да не разочароваш от следващият. Което май си е голямо предимство...”


“Взираме се в спомените си и май така сме се устроили, че да виждаме само хубавите. Другите ни изнася да ги позабравяме. Е , оставаме си и някои пътечки към по-значимите лоши, защото трябва и да не забравяме повратните ни моменти. Понякога единственото, което можем да направим е да потрепераме и да останем безмълвни. Осъзнаваме неща, които отдавна е трябвало да разберем. Това не ни дава мира през деня и ни мори още повече нощем.”


“Виждаме себе си в много различни светлини. Някои от тях харесваме, други ненавиждаме, а за трети дори не подозираме. Отдръпваме се от различни неща по различни причини. Правото ни на избор понякога пък е помрачено от някоя наша глупост. И така. Преминаваме през много за да намерим максималното, ултиматното ни аз, което.... забравяме.
Търсим не за да намерим. Гледаме не за да видим. Слушаме не за да чуем. Пишем не за да го прочетем. Питаме не за да разберем... Правим го за да облекчим съвестта си.”


Такива неща като бъдещето и миналто са неизбежни. Някои си там ги е измислил и те ще си се случват и случват. Каква е поуката от това ли ? – Настоящето. То е единственото, с което разполагаме. Миналото не е може да се променя, бъдещето е твърде относително и неясно. Остава ни само „сега”. Ако през „сега” мислим единствено за „после”, ще ни остане единствено „преди това”.
Понякога не ни трябва магическо кристално кълбо за да разберем какво ни очаква. Точно тогава не трябва да разваляме периода до тогава с безсмислено стоене и чакане. Ако от една минута мислене, отделяме поне по 1-2 секунди да направим това, за което мислим – не само че ще го постигнем, а ще ни остане време и да помислим за нещо друго. Вярвайки в това ние вече сме крачки на пред от всички, които единствен омислят било то и за 100 неща едновременно, повече от нас. Защото реално остават само тези малки стъпки в настоящето, а не големите мисли за бъдещето.”

1 коментар:

  1. Много са добри!
    Това ми е любимият откъс: "Търсим не за да намерим. Гледаме не за да видим. Слушаме не за да чуем. Пишем не за да го прочетем. Питаме не за да разберем... Правим го за да облекчим съвестта си."
    Адски философско и вярно...

    ОтговорИзтриване