Хубавата музика

Красив филм, красив саундтрак.. Трябваше да напиша нещо. enjoy...

Интересно ми е. Всичко е една игра. Светът, ние, те. Всички си играем. Игри на филми. Игри на музика. Игри на думи. Игри на живота. Пускаме си малко от чуждата музика, слушаме я известно време, а след това отново преминаваме към нашата мелодия на живота. Понякога се получава безумен контраст, който не винаги може да разберем. Не е задължително той да е лош. Дори напротив. Стига да не е постоянен. Виждаме себе си от ляво, от дясно, от пред от зад.. и когато този контраст избухне до няма и къде, виждаме себе си от горе. Издигнати, преобразени, намиращи съвсем нови измерения на всичко. Нови идеи, коя от коя по-налудничеви, но и красиви, чисти, необмислени, дръзки.
Спрем ли да търсим причината, най-вероятно ще открием това, което искаме. Ще го открием по необичаен начин, тогава когато вече най-малко ни трябва. Ала търсим ли го, то няма да открием нищо, никога. Защото намира онзи, не който търси, а който няма нужда. Това е винаги смешната страна на съдбата. Всичко хубаво идва в подходящия момент, защото хубост на сила не става. И за това, дерзай, не мисли. Музиката си знае работата. Тя е на всякъде. Най-вече в нас. Най-красивата музика, да. Ударите на сърцето. Единствената, от която имаме нужда.

Магаренцето и елементарните частици

Изключително много благодаря на Никея, че в онзи късен час откликна толкова добре на идеята ми. enjoy...

Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е , че всеки е един от нас е едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на безумна цена. Надсимиваме се над тъпите си идеи, с мини цел, чашата да бъде наполовина пълна. Говорим много, а казваме малко. Мълчим си, а пък не е нужно и  да говорим.

Говорим си на друг език. В него няма думи. Там частици няма. Няма и магаренца. Там има само хора и цели фрази. Едни са силни, други, не чак толкова. Едни са осъзнати, други подсъзнателни. Трети пък повърхностни и все пак доста красиви. Първични, леко неприлични, не толквоа цинични. Мили или пък меланхолично тъжни.

 Елементарни частици. Малките неща и простите истини. Едно плюс едно.Сговорна дружа планина повдига. Две плюс безкрайност и минус съдържание. Големите неща и сложно оправданите лъжи. Две и две е равно на двайсет и две. Обаче е умножено по нула е равно точно на нищо, както всичко, което се опитваш да умножиш по нещо, защото искаш ли да разсмееш Боговете, разкажи им за плановете си. Уможение, делене, изваждане, ...събиране. Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав, а пък когато сме елементарни, обичаме да сме глупави, но все пак сме малки частици от света. Опасно е да си умен, защото се лъжеш и когато умуваме, обичаме да мечтаем и да се случваме, а  сме всъщност едни малки магаренца и тогава си спомняваме за думите на майка ни всяка сутрин - Добро утро, Колумб, с което се сещаме, че Америка вече е открита и и че мечтите са далеч от истините на живота. Че всъщност снощи си допихме чашата, а за следващата трябва да се потрудим и смисълът на всичко се крие, Къде? Добро утро колумб! И само понякога се сещаме, че той се крие в пръстена на залеза и във нечия усмивка, но не е ли това твърде елементарно?

За мен, за теб, за елементарните частици, които ни изграждат. Затварям си очите. Елементарно е. Магаренце съм.

Лесно ли е

Лесно е да бъдеш влюбен. Хората се влюбват и разлюбват всеки ден. Малко по-трудно е да обичаш. Каквото и да значи това. Всеки го разбира някак си различно. Разни хора - разни идеали. И всеки луд с номера си. Сигурно като разбереш правилните номера на нормалния луд и ти харесват идва онова "Обичаш ли ме.. Според теб?!" Недоизказани и все пак твърде ярки и ясни. Видими от всички. Невъзможни за приказване.
Чудесно е да си влюбен в някаква утопична идея. Тя ти дава крила, до тогава, до когато искаш да мечтаеш. А всичко след мечтите е грозна реалност.

Народно творчество

2 думи - Камен Донев!

"Не искам да ям, не искам да спя! Така ще изгубя твърде много ценно време, в което мога да се наслаждавам на Това. Мозъкът ми иска да попие всяка милисекундичка ала без храна и сън на дали ще успее. И въпреки това не искам да губя нито секунда повече изкарана „просто така”. Всяка секунда, всеки миг е един нов безценен и неповторим спомен. Хората уж се променят, а все си остават същите. Такиват остават и усмивките им след такива безспирни и неуморими поредици от красиви спомени – Големи! Хем бягаш от реалноста, хем ти се струва, че друго по-истинско не може да има. Гмурваш се в такава наситена палитра от емоции, че единственото, което искаш е да плуваш и да се удавиш, щастлив!"

Делириум

Всяка история има своето начало, което води своите корени от краят на друга. Това разбира се е ако имат ясно означени начало и край. А не във всяка е така. Мислиш си че това е началото от остатъка на живота ти, а може да се окаже един обикновен ден. А може и да се случи точно онова, което очакваш. Един неуписуемо красива сутрин, следобед или вечер. Малък несвършващ делириум. Опияняващ, безумно запленяващ. Дали този момент е началото – едва ли, не е и краят. Той е онова, за което ще се сещаш хем когато ти е тъжно, хем когато ти е весело. Делириума събира във всебе си всичко. И радостта и тъгата, но те една без друга не могат. Само не трябва да надделяват една над друга, че после при приравняването им става страшно. Освен всичко друго той гранича с лудостта. Има два варианта. Превъзмогваме себе си, инстинкта си за самосъхранение и се потапяме в бездната, която не знаем какво ще ни донесе. Другият вариант е да стоим зад собствените си стени по-малко нещастни и съответно по-малко щастливи. Така поставени нещата изборът винаги изглежда лесен, но щом има такъв той на дали е прост. Аз избирам делириума. А ти ?

Рими в рими

Намирам начин да заспивам, без в тебе да се взирам. Не бе той никак лесен, не бе и безболезнен, но определено за двама ни най-полезен. Онази енергия, която споделяме, трудно ми е да я компенсирам, когато се разделяме. Моите слова не са напразни. Знам. Колкото и това да ме дразни. А онова, което се опитваме да споделим, а не можем просто ни кара да бъдем празни. Хем усмивка, хем прегръдка, а в крайна сметка от раздялата - горчива глътка. Ще си пием, ще си помълчим и няма как, с очи ще се следим. Аз с моите, ти с твоите..

Нещо в главата

Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се усмихваме без никаква причина. Забраненото е най0сладкото. Какво клише и каква проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те, както и ние са разбрали, че щом любом има, забранено няма. До крайност или до край, както при тях. „Всичко или нищо.” Или „По-добре малко отколкото нищо”. Това е задача, която ти трябва да решиш. И не става дума за теб или за мен. Не става дума и за нас. Всичко е до неправилното време, на правилното място. Това ще ни изнервя, това ще ни влудява, това няма да ни остава да спим. Но ако ни кара всяка сутрин да ставаме с усмивка, какво пък. Ако ли не, к’во прайм ?