Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се
усмихваме без никаква причина. Забраненото е най0сладкото. Какво клише и каква
проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те,
както и ние са разбрали, че щом любом има, забранено няма. До крайност или до
край, както при тях. „Всичко или нищо.” Или „По-добре малко отколкото нищо”.
Това е задача, която ти трябва да решиш. И не става дума за теб или за мен. Не
става дума и за нас. Всичко е до неправилното време, на правилното място. Това
ще ни изнервя, това ще ни влудява, това няма да ни остава да спим. Но ако ни
кара всяка сутрин да ставаме с усмивка, какво пък. Ако ли не, к’во прайм ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар