Всички знаем какво са числата на Фибоначи. Ако ли не, то поне живеем с тях
всеки ден. Всеки ден търсим перфектните пропорции, с които мозъкът ни да се
нахрани.
Ето например в човешките отношения. Запознаваме се с някого – към нулата
добавяме едно. Все пак знаем вече как се казва. Говорим си малко и опаля, научаваме
още. Хоп още една единица. Вече сме на две. Редицата расте. Оп. И още едно.
Три. До тук добре. Имаме начало на една обещаваща редица. Ако сега добавим още
едно не е зле, но излизаме от спиралата. Три е повратна точка. Имаме достатъчно
информация за да продължим или да спрем. А сега на къде ? Ще пробваме ли да
добавим.
Продължаваме. Ако
успеем да добавим нужното , стъпките стават по-големи. Разговорите по-дълги и
прогресията рязко добива съвсем различни измерения.. 5,8,13. Само миг след това
сме на 34..
А сега какво ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар