Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица
от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е , че всеки е един от нас е
едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на
безумна цена. Надсимиваме се над
тъпите си идеи, с мини цел, чашата да бъде наполовина пълна. Говорим много, а казваме малко. Мълчим си, а пък не е нужно и да говорим.
Говорим си на друг език. В него няма думи. Там частици няма. Няма и магаренца. Там
има само хора и цели фрази. Едни
са силни, други, не чак толкова. Едни са осъзнати, други подсъзнателни. Трети пък повърхностни и все пак доста
красиви. Първични, леко
неприлични, не толквоа цинични. Мили
или пък меланхолично тъжни.
Елементарни частици. Малките неща и простите истини. Едно плюс едно.Сговорна дружа планина
повдига. Две плюс
безкрайност и минус съдържание. Големите неща и сложно
оправданите лъжи. Две и
две е равно на двайсет и две. Обаче
е умножено по нула е равно точно
на нищо, както всичко,
което се опитваш да умножиш по нещо, защото искаш ли да разсмееш Боговете, разкажи им за плановете
си. Уможение, делене,
изваждане, ...събиране. Опасно
е да си искрен, освен ако не си и глупав, а пък когато сме елементарни, обичаме да сме глупави, но все
пак сме малки частици от света. Опасно е да си умен, защото се лъжеш и когато умуваме, обичаме да мечтаем и
да се случваме, а сме всъщност едни
малки магаренца и тогава си
спомняваме за думите на майка ни всяка сутрин - Добро утро, Колумб, с което се
сещаме, че Америка вече е открита и и че мечтите са далеч от истините на
живота. Че всъщност снощи си допихме чашата, а за следващата трябва да се
потрудим и смисълът на всичко се крие, Къде? Добро утро колумб! И само понякога
се сещаме, че той се крие в пръстена на залеза и във нечия усмивка, но не е ли
това твърде елементарно?
За мен, за теб, за елементарните частици, които ни
изграждат. Затварям си очите. Елементарно е. Магаренце съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар