Не съм сигурен коя точно вечер преди да заспя го писах, но е някъде в последния месец. Онзи ден случайно го прочетох, хареса ми идеята ми.. и.. enjoy...
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"
събота, 26 ноември 2011 г.
сряда, 16 ноември 2011 г.
Сънища и мисли
Сънувах някакви странни неща и в крайна сметка се събудих... enjoy..
"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "
"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "
неделя, 13 ноември 2011 г.
В чакане на щастието
Малко вдъхновение за щастието... enjoy...
"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"
"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
Красивата истина
Днес денят ми започна красиво. Имах и малко вдъхновение по време на работния ден. enjoy..
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
It's all about the song
От сутринта ти ми се въртеше една песен в главата. Много исках да я споделя и ми дойде тази идея. enjoy... "Всеки познава чувството да иска да поздрави някого със стотици песни. Песни, които е сигурен или поне се надява да донесат същия емоционален заряд, който са ни донесли и на нас. Да могат да възпроизведат същата онази мигновена усмивка, която се прокрадва в нас. Онази мисъл - О, да това е точно за мен.
В повечето случаи може да го направим съвсем спокойно, без да се притесняваме, без да имаме угризения. Но това е когато не ни се налага да мислим. Наложи ли, усъмним ли се, трябва наистина сериозно да обсъдим със себе си дали това цялото мислене си заслужава. А ако е така, то песента няма значение."
В повечето случаи може да го направим съвсем спокойно, без да се притесняваме, без да имаме угризения. Но това е когато не ни се налага да мислим. Наложи ли, усъмним ли се, трябва наистина сериозно да обсъдим със себе си дали това цялото мислене си заслужава. А ако е така, то песента няма значение."
вторник, 25 октомври 2011 г.
All you can do is try
Един, два интересни разговора доведоха желанието ми да напиша това нещо. Мен лично финала отново най-много ме грабна.. enjoy..
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."
неделя, 9 октомври 2011 г.
Мозъчна атака - Секс
Този и предишните два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е третата. Съответно Секс. enjoy...
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "
Абонамент за:
Публикации (Atom)
