Не съм сигурен коя точно вечер преди да заспя го писах, но е някъде в последния месец. Онзи ден случайно го прочетох, хареса ми идеята ми.. и.. enjoy...
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар