Последно съм бил отпуск Март месец (последно имам пост Март месец) и сега на мозъка ми му идва малко стресиращо да има толкова свободно време за мислене и твори.. Enjoy ...
"Маската е за всеки ден. Лицето не е за всеки. Нея можеш да я сложиш пред всички. Него не можеш да го покажеш почти на никого. Както мъжа и жената, рядко те са истински съвместими за дълго време. Рядко те се съгласни с чуждото мнение. Рядко те има свое такова. Маската е нещо преходно. А лицето е нещо лично.
Слагаме си маската за сън, за да може да се събудим с лицето на деня. Ставаме с маската за деня, за да може да си легнем с лицето за вечерта. Едни безумни смени на характери и интереси. Но в крайна сметка, каквото – такова. Всяка маска е ново лице, което приемаме. В края може и да забравим за маските, защото няма да знаем какво са лицата. А лицата .. те са лични.
"
понеделник, 5 септември 2011 г.
неделя, 4 септември 2011 г.
Късмета и съмненията
Тези дни съм "сила" след половин година затишие. enjoy... "Късметът е нещо, което идва с вътрешния мир на човек. Минимум, защото тогава горе долу знае какво и кога иска. Когато си ядосан, тъжен това веднага рефлектира на късмета ти и го прави точно такъв, какъвто си ти. Всеки знае две и двеста. Всеки знае, че когато търсиш нещо, много силно го намираш, но и всеки знае, че най-хубавите неща ги намираш, когато най-малко ги търсиш. Така е и с вътрешния мир и късмета. Понякога трябва да вярваш в тях, понякога трябва да не се надяваш на тях.
Дори и да има такива неща като аксиоми, то е защото и те някога са били теореми. Трябвало е някой да ги докаже. Трябвало е някой да повярва в късмета си, когато най-малко се е надявал в него. Съдбата обича смелите, а най-много се давят добрите плувци. На кое да вярваш ? На себе си. Ако почнеш да нямаш вяра в себе си, какво правим ?
"
Дори и да има такива неща като аксиоми, то е защото и те някога са били теореми. Трябвало е някой да ги докаже. Трябвало е някой да повярва в късмета си, когато най-малко се е надявал в него. Съдбата обича смелите, а най-много се давят добрите плувци. На кое да вярваш ? На себе си. Ако почнеш да нямаш вяра в себе си, какво правим ?
"
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Малко за срещите и не се сърди човечето
enjoy..."Някога влаковете се засичат на много странни места. Ти си някъде там и една неочаквана среща - хоп. От толкова много пътеки, линии - точно тази, сега ? Какъв е шанс ? А какъв е шанса да сме заспали и да я пропуснем. Ами 50-50. Или сме или не сме. Както и при доста други неща, средно положение няма. Но както в игра на "Не се сърди човече" хвърляме отново зара и каквото - такова. Местим пионката докато все още ни позволяват. А когато нечии зар съвпадне с нашата позиция, той не винаги има избор да не ни върне върне в изходната позиция, от която дълго сме се опитвали да избягаме. А пък и да има избор не е сигурно, че пак няма да го направи. Но все пак всяка среща завършва с раздяла. Във всяко уравнение има по едно неизвестно. И със срещите е така. Или ти е ясно началото или краят. Има и някои гении, които знаят и двете, но дори и те са минали в период, в който не знаят всичко. А за всеки друг, който не е гений, но иска да е талантлив и да има повече късмет, отколкото му е нужен ще трябва освен да си повярва, ами и да се постарае. Хвърляй зара и мечтай."
вторник, 29 март 2011 г.
Правилните думи
Странни обстоятелства, примесени с хубав филм и малко пиано. Резултатът - enjoy...
"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"
"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"
понеделник, 14 март 2011 г.
Нередактирани промени
enjoy... "Случват се неща, а после други неща, трети и така нататък. Периодите между тях наричаме промени. Светът се променя, а ние се нагласяме спрямо него. Промените били за хубаво. Промените показвали скрити възможности. За мен лично промените са нещо хубаво за не този, който има нужда от тях, а за този, който ги иска. Защото както всички знаем едно е да трябва, друго е да искаш. Опитваме се да променим всичко, което се забелязва лесно и да избегнем всичко, което има нужда да се промени, но е заровено дълбоко. Доза ненужден порядък, в свободата на избора. В света без граници, да си сложим примерна гримаса, кому е нужно ?"
вторник, 15 февруари 2011 г.
True story
Обстоятелствата бяха такива...[09:21:01] - Zy - каза:mislq 4e sum podgotvena
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "
вторник, 1 февруари 2011 г.
Въображаемия опит
Първа актьорска репетиция за календарната година. Няколко предишни идеи, които много добре се вплетоха в сегашната.. enjoy...
"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.
А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"
"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.
А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
