Странни обстоятелства, примесени с хубав филм и малко пиано. Резултатът - enjoy...
"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не съм разучила достатъчно сайта за да зная има ли начин да се изпращат лични съобщения и как точно, затова нямам алтернатива да пиша на друго място на автора и да го похваля за блога. В цялост, имам предвид. Затова нека импровизираният ми коментар- бележка под линия се приема като похвала. (:
ОтговорИзтриванеБлагодаря. Ами реално и аз не съм се ровил достатъчно за да видя за лични съобщения. Тъжното е, че скоро не съм имал достатъчно силна муза за да я споделя в блога. Иначе лицеватакнига ми е идентична с блога т.е. Eeyorestz... ;)
ОтговорИзтриване