Когато розите танцуват

Ето това са няколко от най-любимите ми цитата от последната пиеса, в която съм играл. Тогава за жалост бях прост келеш с други приоритети за момента и направих твърде малко представления на ролята на живота ми.. Пиесата се казва „Когато розите танцуват” от Валери Петров. (има малки корекции по текста, но само за осъвременяване..нищо повече)Ето ги и цитатите..

„Съпругата : От няколко години река Сълзийка не е намалявала водите си, тъй като в нея се оттича язовир „Георги Димитров”. Кой от жителите на селата наоколо би очаквал, че в тези блатисти места, които.. .. Това не беше по силата на политическите партиим които търсеха леко и паразитно да печелят. С такова огромног предприятие обаче се зае новата власт. И тя имаше право; защото големият въпрос бе в това, че аз те обичам, ти също ме обичаш, макар че не искаш да си го признаеш, ние двамата се оичахме, и то от колко време. Спомняш ли си, когато се срещнахме за първи път? Това беше преди повече от дванадесет години, когато се започнаха системните проучвания. Предварителните изследвания показаха, че най-малко около пет хиляди неща ни свързват : навици, покойното ни дете, шегите ни, начинът по който всеки настоява другият да изяде по-доброто късче от тортата, а после казва : „Много бързо се съгласи!”, общите ни идеи, общите години на трудности, страдания. Разбира се, тези неща не биха могли да те привържат към мене, ако ти не ме обичаше, но ти ме обичаш и именно в това е голямото значение на залежите в долината на Съзлийка...”

“Съпругът : Аз те обичам!

Приятелката : Тъкмо това не е вярно! Не ми се сърди. Ти не ме обичаш! Ти обичаш в мене ... как да кажа.. възможностите, които не си осъществил.

Съпругът: Какво, какво ?

Приятелката : Случаите, които си пропуснал. Изглежда, че хората винаги имат чувството, че не са изживели живота си така, както биха могли. Ще им се да започнат отново. И това “отново” съм аз за тебе. Затова и не ти е нужно да ме познаваш. Такава или инаква, ти обичаш в мене пропуснатото, онова, което се отдалечава. Ти не ме виждаш дори... ето, както сега... ти ме целуваш в тъмното, без да ме виждаш коя съм, каква съм, защото аз съм за тебе младостта....

”