Обстоятелствата бяха такива...[09:21:01] - Zy - каза:mislq 4e sum podgotvena
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "
вторник, 15 февруари 2011 г.
вторник, 1 февруари 2011 г.
Въображаемия опит
Първа актьорска репетиция за календарната година. Няколко предишни идеи, които много добре се вплетоха в сегашната.. enjoy...
"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.
А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"
"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.
А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"
неделя, 23 януари 2011 г.
Назад в спомените...
.Сега си преглеждах папката с писанията, които не съм публикувал през годините. Не прочетох всичко, защото са стотина плюс.. Но пък от първите 6 си харесах 3. enjoy...
"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.
Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.
Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.
"
"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.
Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.
Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.
"
неделя, 16 януари 2011 г.
Кръстец vol. 2
Явно там ми е предназначено да пиша някакви неща всеки път. Това аз си ги определям като леко емо-хейт писание. enjoy...
"Затварям очи и чувам. Очите отворени понякога не чуват това, което се вижда. Сетивата се изостряли, когато загубим някое. Когато спреш да чувстваш, тогава просто.. виждаш. Виждаш всичко, за което не си имал време и желание да видиш. Тъмното не е чак толкова тъмно. Светлото е било някъде там завъртяно. Поглеждаш, че всичко е на обратно. Виждаш, че розите не са цветя, а просто изтъркани цветове. Цветове на отминали желания. Цветове на изгубени мечти. Изгубени, останали само бяло и черно. Или-или. Нищо повече, ала и нищо по-малко. Един прост синтез в нищото. Необмислено начало, за безсмислен край."
"Затварям очи и чувам. Очите отворени понякога не чуват това, което се вижда. Сетивата се изостряли, когато загубим някое. Когато спреш да чувстваш, тогава просто.. виждаш. Виждаш всичко, за което не си имал време и желание да видиш. Тъмното не е чак толкова тъмно. Светлото е било някъде там завъртяно. Поглеждаш, че всичко е на обратно. Виждаш, че розите не са цветя, а просто изтъркани цветове. Цветове на отминали желания. Цветове на изгубени мечти. Изгубени, останали само бяло и черно. Или-или. Нищо повече, ала и нищо по-малко. Един прост синтез в нищото. Необмислено начало, за безсмислен край."
неделя, 9 януари 2011 г.
Очаквания
..enjoy
"Прочетох едно изречение „Какво може да очаква човек?” и някои от последвалите коментари. И се провокирах да мисля, какво наистина може да очаква. И колкото повече пиша, с времето осъзнавам, че мирогледа ми се променя значително много. Винаги се опитвам да виждам нещата от някоя по-реалистична страна, но тя с всеки ден се изкривява все повече и повече. Всеки ден – нова реалност, ново виждане. Не мога да кажа със сигурност, дали е по-добре да очакваш да не очакваш и да изживееш не толкова пълноценно дадено време или да очакваш, да изживееш малко по-добре това време, но в крайна сметка да останеш с много неизпълнени очаквания. Третия вариант, в които имаш очаквания и те се изпълняват, изобщо не го споменавам, защото е ясно, че той е най-приемливият. Зачудих се какво мога толкова да очаквам, което не ми се е случвало. Да очаквам ли черно и да видя и някой по-бял нюанс или пък да се опитам да видя розовия свят, но пък да ме върнат в сивия? Или кога ще спра да отговарям на въпроса с въпрос, за да получа нов въпрос...."
"Прочетох едно изречение „Какво може да очаква човек?” и някои от последвалите коментари. И се провокирах да мисля, какво наистина може да очаква. И колкото повече пиша, с времето осъзнавам, че мирогледа ми се променя значително много. Винаги се опитвам да виждам нещата от някоя по-реалистична страна, но тя с всеки ден се изкривява все повече и повече. Всеки ден – нова реалност, ново виждане. Не мога да кажа със сигурност, дали е по-добре да очакваш да не очакваш и да изживееш не толкова пълноценно дадено време или да очакваш, да изживееш малко по-добре това време, но в крайна сметка да останеш с много неизпълнени очаквания. Третия вариант, в които имаш очаквания и те се изпълняват, изобщо не го споменавам, защото е ясно, че той е най-приемливият. Зачудих се какво мога толкова да очаквам, което не ми се е случвало. Да очаквам ли черно и да видя и някой по-бял нюанс или пък да се опитам да видя розовия свят, но пък да ме върнат в сивия? Или кога ще спра да отговарям на въпроса с въпрос, за да получа нов въпрос...."
сряда, 5 януари 2011 г.
Микс фикс
От началото на новата година написах няколко неща, но все малки и някои звучащи незавършено, но кой знае кога ще ги завърша. Днес ви представям едно от тях. enjoy..
"Време е малко да подредя гардероба си. Кой знае колко забравени неща има там. Изгубени, непотърсени ,непотребни. Време е да ги извадя и да ги сложа там където няма да ми пречат, за да мога да си сложа нови. Такива, които ще ми подхождат повече и няма да се скъсат за месец, два. Не мога да извадя всичко, защото няма да ми остане нищо и за това съвсем нормално ще си оставя и някои по-хубави от старите. За това - усмивка и по магазините."
"Време е малко да подредя гардероба си. Кой знае колко забравени неща има там. Изгубени, непотърсени ,непотребни. Време е да ги извадя и да ги сложа там където няма да ми пречат, за да мога да си сложа нови. Такива, които ще ми подхождат повече и няма да се скъсат за месец, два. Не мога да извадя всичко, защото няма да ми остане нищо и за това съвсем нормално ще си оставя и някои по-хубави от старите. За това - усмивка и по магазините."
вторник, 28 декември 2010 г.
They call it - perfect match. We call it - coincidence. She call it - faith. I call it luck.
Докато се прибирах снощи към нас и нямах как да си запиша мислите някъде, тъй като дори и батерията на гсм-а ми ме остави, ми дойде тази мисъл в главата. За мое щастие я запомних и веднага я записах, докато не изчезне в безкрая. enjoy...
"Едната гледна точка – невъзможна. Хората около нас понякога виждат неща, които ние не можем. Но пък и виждат такива, които са много далеч от реалността. Те му казват „перфектно съвпадение” (perfect match). Там идва нашата гледна точка. Ние искаме и виждаме много по-малко, но пък много по-дълбоко. Ограничени в неограниченото. Свободни да виждаме, макар и заслепени. Ние му казваме „просто съвпадение” (coincidence). Тъй като не всичко е едно цяло има освен общи гледни точки, поне две индивидиуални моята и нейната/неговата. Нейната/неговата гледна точка. Тя/той вижда това, което изнася. А гледа да й изнася по-романтичната неща на нещата. За това и отговорите са по-прозрачни, по-незадоволяващи, но пък временно доста по-красиви. И именно заради това тя/той го наричат „съдба”(faith). И идва моята/твоята гледна точка на нещата. Аз и ти приличаме малко на „ние”. Не мога да видя всичко, което става около мен. Мога да имам реална престава за нещата, до толкова до колкото съм решил да се задълбоча. Този избор е малко труден, защото когато почна да ровя по-дълбоко рядко откривам нещата, за които съм тръгнал и леко се разочаровам. За това понякога обичам да си стоя отгоре. Аз му казвам „късмет”(luck). "
"Едната гледна точка – невъзможна. Хората около нас понякога виждат неща, които ние не можем. Но пък и виждат такива, които са много далеч от реалността. Те му казват „перфектно съвпадение” (perfect match). Там идва нашата гледна точка. Ние искаме и виждаме много по-малко, но пък много по-дълбоко. Ограничени в неограниченото. Свободни да виждаме, макар и заслепени. Ние му казваме „просто съвпадение” (coincidence). Тъй като не всичко е едно цяло има освен общи гледни точки, поне две индивидиуални моята и нейната/неговата. Нейната/неговата гледна точка. Тя/той вижда това, което изнася. А гледа да й изнася по-романтичната неща на нещата. За това и отговорите са по-прозрачни, по-незадоволяващи, но пък временно доста по-красиви. И именно заради това тя/той го наричат „съдба”(faith). И идва моята/твоята гледна точка на нещата. Аз и ти приличаме малко на „ние”. Не мога да видя всичко, което става около мен. Мога да имам реална престава за нещата, до толкова до колкото съм решил да се задълбоча. Този избор е малко труден, защото когато почна да ровя по-дълбоко рядко откривам нещата, за които съм тръгнал и леко се разочаровам. За това понякога обичам да си стоя отгоре. Аз му казвам „късмет”(luck). "
Абонамент за:
Публикации (Atom)
