умхх.. enjoy... "Любовта няма срок на давност. Всеки измисля различни начини как и кога ще я срещнем. Дали да се оставим на съдбата или да насилваме късмета си всеки ден, не е толкова от значение. Единственото, което ще разберем от всичките си опити е, че хубост на сила на става и че сила на хубост е доста рапространена вариация на вижданията за живота.
Преминаваме през различни заблуди, в различни хора, по различни начини. Понякога се насилваме да ги обичаме, понякога си мислим, че ги обичаме, но винаги има и трети вариант, когато ги обичаме (наистина).
Можем да сведем нещата до това колко сме наивни. До колко можем да вярваме в красивата, неподправена истина за нещо, което едва познаваме. До колко мнението ни има значение или до това, колко малко познаваме себе си в търсенето да познаем другите.
И така всеки ден има своето горещо светло начало. Понякога непоносимо ако е твърде рано или достатъчно топло, ако сме научили своят урок. Денят се познава от сутринта, но въпреки това, той е пред нас и никога не се знае как може да се извъртят нещата."
петък, 11 юни 2010 г.
събота, 5 юни 2010 г.
А ти какво разбра ?
enjoy...
"Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова хубава, че да забравим всичките онези неща, които са ни натъжавали последно време. Доста вероятно е да не знаем как да го направим и за това всеки ден сме в търсенето на някой, който да ни покаже.
Най-добрата част от надеждата – самото време, в което тя ни крепи. Несравнимия блясък и усмивка, които знаем, че притежаваме. Един безкраен кръгозор, запълнен с неизчерпаеми, хубави идеи. А кога надеждата ще угасне, решаваме ние. Понякога решаваме това да е на минутата, друг път искаме да живеем с нея, възможно най-дълго.
Много хора се обединяват върху един идеал. Тъжното е, че не всички го разбират еднакво, което разединява идеала на точно толкова парченца, на колкото различни виждания има за него. Тъжното всъшност е не това, че има различни виждания за едно нещо, а това, че доста често те са противоположни и нещата се свеждат до или/или, защото средно положение никой не иска да намери.
Всеки търси търси своето финално начало и никой не търси началото на финала. Всеки разбира нещата по своему.. А ти какво разбра ?
"
"Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова хубава, че да забравим всичките онези неща, които са ни натъжавали последно време. Доста вероятно е да не знаем как да го направим и за това всеки ден сме в търсенето на някой, който да ни покаже.
Най-добрата част от надеждата – самото време, в което тя ни крепи. Несравнимия блясък и усмивка, които знаем, че притежаваме. Един безкраен кръгозор, запълнен с неизчерпаеми, хубави идеи. А кога надеждата ще угасне, решаваме ние. Понякога решаваме това да е на минутата, друг път искаме да живеем с нея, възможно най-дълго.
Много хора се обединяват върху един идеал. Тъжното е, че не всички го разбират еднакво, което разединява идеала на точно толкова парченца, на колкото различни виждания има за него. Тъжното всъшност е не това, че има различни виждания за едно нещо, а това, че доста често те са противоположни и нещата се свеждат до или/или, защото средно положение никой не иска да намери.
Всеки търси търси своето финално начало и никой не търси началото на финала. Всеки разбира нещата по своему.. А ти какво разбра ?
"
четвъртък, 20 май 2010 г.
Don't Eeyore, be happy
Скоро си разглеждах стари неща, които съм писал на листи и не съм прехвърлил на малко по-не-хвърчащ носител като .doc файл.. Това ми се стори що годе позитивно с изключение на 1-2 израза. Но какво пък. enjoy...
"Щастие. Безмерно щастие. Няма я вече онази самота, когато си сред хора. Няма го чувството, че ти трябва да си някъде другаде, по друго време. Ти си си точно тук, където трябва да бъдеш, с когото трябва да бъдеш. Получаваш точно вниманието, от което си имал нужда и това те прави радостен. Радостен си от това, че все пак на някой му пука за теб и за това кой всъшност си.
Макар и малко банални, глупостите на твоите приятели те радват, защото ти си с тях и сега за сега това е най-важното. Ти винаги можеш да ги зарадваш и те теб. Ей това му е хубавото, че всички са доволни от това, което е, а не от това, което трябва да бъде.
Виждаш ги всеки ден, заобичваш ги повече, не можеш без тях и без тяхната простотия, тяхната уникалност. Може би това, че в нещо познато откриваме всеки път нови и нови неща ни радва. Всеки може да намери, това което го радва, където и когато и да е. За това обичайте се и бъдете щастливи. “Don’ Eeyore, be happy.”
"
"Щастие. Безмерно щастие. Няма я вече онази самота, когато си сред хора. Няма го чувството, че ти трябва да си някъде другаде, по друго време. Ти си си точно тук, където трябва да бъдеш, с когото трябва да бъдеш. Получаваш точно вниманието, от което си имал нужда и това те прави радостен. Радостен си от това, че все пак на някой му пука за теб и за това кой всъшност си.
Макар и малко банални, глупостите на твоите приятели те радват, защото ти си с тях и сега за сега това е най-важното. Ти винаги можеш да ги зарадваш и те теб. Ей това му е хубавото, че всички са доволни от това, което е, а не от това, което трябва да бъде.
Виждаш ги всеки ден, заобичваш ги повече, не можеш без тях и без тяхната простотия, тяхната уникалност. Може би това, че в нещо познато откриваме всеки път нови и нови неща ни радва. Всеки може да намери, това което го радва, където и когато и да е. За това обичайте се и бъдете щастливи. “Don’ Eeyore, be happy.”
"
петък, 7 май 2010 г.
It ain't easy
"Какво по-късно от никога? А никога е доста дълго. Живот без граници, град без улици и думи без смисъл. Ето това чуваме, виждаме когато изгубим нижката на ежедневието. Решения, независещи от нас, биват вземани и тъй като сега за сега, не всичко се връща, ние обираме пешкира на цялата ситуация.
Чакаме нещо да се случи, а светът около нас шеметно се изменя. Мислите ни не са това, което бяха. Идеалите са някъде далеч - забравени и захвърлени. Все ще търсим начин да върнем нещо назад, но единственото, което ще превъртим назад са единствено и само мислите ни. А не винаги това е толкова в наш плюс.
Не всяко начало ще има труден край и не всеки труден край ще е имал лесно начало. Това, което знаем е това, което не сме отрекли. Всичко, в което се съмняваме или ни е страх да признаем, не трябва и не може да се възприеме като случил се факт."
Чакаме нещо да се случи, а светът около нас шеметно се изменя. Мислите ни не са това, което бяха. Идеалите са някъде далеч - забравени и захвърлени. Все ще търсим начин да върнем нещо назад, но единственото, което ще превъртим назад са единствено и само мислите ни. А не винаги това е толкова в наш плюс.
Не всяко начало ще има труден край и не всеки труден край ще е имал лесно начало. Това, което знаем е това, което не сме отрекли. Всичко, в което се съмняваме или ни е страх да признаем, не трябва и не може да се възприеме като случил се факт."
четвъртък, 6 май 2010 г.
Срокове
"Който е казал онова за "..късно отколкото никога" все ще е имал нещо предвид. Все ще се случи така, че рано или прекалено късно разбираме това или онова. А колкото по-отдавна е било то, толкова сме по-задръстени сме от гордост и предразсъдъци. А по едно време все ще вземат да ни определят, в рамки, в които бъдем ли категоризирани е почти невъзможно да излезем от. А какво по-лошо от това да се чувстваш в плен, било то и на собствената си тъпотия или най-вече на нея.
Поставяме си срокове, а след тях нови срокове, а след тях още и още. Никой не е казал, че не правим най-доброто, на което сме способни. Просто понякога се налага да направим най-доброто, на някой по-добър.
"
Поставяме си срокове, а след тях нови срокове, а след тях още и още. Никой не е казал, че не правим най-доброто, на което сме способни. Просто понякога се налага да направим най-доброто, на някой по-добър.
"
събота, 1 май 2010 г.
Май ли беше да го опишеш
Айде за ден на трудовака и почти мой рожден денда дам и аз малко принос към блога си. (п.п. Ив, цитирам се, да. Или някое мое друго аз което ги пише тия неща.)
"Повтяраме това и онова отново. Имаме идеи за бъдещето, но ни е удобно да се връщаме към старато и познато, което умеем. Някога така е било лесно, по-лесно... А когато познатото изчезне, какво ? Кой знае? Кой смее да пита? Задават ни се безброй неудобни въпроси и на тях ние даваме безброй несполучливи отговори, докато се научим, че въпроса е не до това какво казваш, а как го казваш.
Ежедневието ни, пък и целият ни живот се държи на някакъв кръговрат. Само сменя бързината си. Новите неща ни действат ободряващо и за това понякога ни се струва, че навлизаме в нов цикъл. Може и така да е, но нови цикли има 2-3 за целия ни живот, така че на дали точно в момента ще е този, за който си мислим. По-скоро сме някъде в кръговрата на „Искам и получавам.”. Доста любим на всички здраво мислещи. А в каква ли посока ще поемем ако винаги сме така, като малките деца „ ИСКАМ!”
Винаги зад всяка дума стоят поне още две. Така сме устроени. За кажем едно, трябва да минем през поне още две,три неща. А тези две,три неща са нови две-три истини. За кого точно истини, няма значение. По-скоро - две,три нови измислени реалности, които отчаяно се опитваме да съберем в една. Задълбаваме и това, което виждам е че дъно няма, колкото и да копаем. Него отдавна сме го изгубили. Дъно няма, няма и да има. Това, което искаме да видим е малка светлинка, която да ни води. А намерим ли я, забравяме и грижи и дъна. Единственото за което мислим е как се докосване до щастието и го отпиваме на бавни, засищащи глътки.
"
"Повтяраме това и онова отново. Имаме идеи за бъдещето, но ни е удобно да се връщаме към старато и познато, което умеем. Някога така е било лесно, по-лесно... А когато познатото изчезне, какво ? Кой знае? Кой смее да пита? Задават ни се безброй неудобни въпроси и на тях ние даваме безброй несполучливи отговори, докато се научим, че въпроса е не до това какво казваш, а как го казваш.
Ежедневието ни, пък и целият ни живот се държи на някакъв кръговрат. Само сменя бързината си. Новите неща ни действат ободряващо и за това понякога ни се струва, че навлизаме в нов цикъл. Може и така да е, но нови цикли има 2-3 за целия ни живот, така че на дали точно в момента ще е този, за който си мислим. По-скоро сме някъде в кръговрата на „Искам и получавам.”. Доста любим на всички здраво мислещи. А в каква ли посока ще поемем ако винаги сме така, като малките деца „ ИСКАМ!”
Винаги зад всяка дума стоят поне още две. Така сме устроени. За кажем едно, трябва да минем през поне още две,три неща. А тези две,три неща са нови две-три истини. За кого точно истини, няма значение. По-скоро - две,три нови измислени реалности, които отчаяно се опитваме да съберем в една. Задълбаваме и това, което виждам е че дъно няма, колкото и да копаем. Него отдавна сме го изгубили. Дъно няма, няма и да има. Това, което искаме да видим е малка светлинка, която да ни води. А намерим ли я, забравяме и грижи и дъна. Единственото за което мислим е как се докосване до щастието и го отпиваме на бавни, засищащи глътки.
"
сряда, 7 април 2010 г.
Intoxication of e certain kind
"Какво ни показва това, което не можем да видим? Нищо. То не се вижда. Какво искаме да е там е много по-различна и далеч по-сложна истина. А тъй като рядко пък знаем какво искаме, тя става още по-заплетена и непредсказуема. Някъде тогава си мислим, че това трябва да свърши или да започне нещо ново. Не е задължително да се изключват взаимно, но е най-добре така. И тогава се опитваме да се очистим, да се интоксикираме един вид от това, което ни пречи. Ала колкото и упорито да се опитваме, не винаги можем да останем сами или ако не сами, то поне без тази наша нужда от интоксикация.Определени времена, определени мерки.
Страх ни е да си отворим очите, защото може да видим неща, които няма да ни харесат. А ние не обичаме да не ни харесва нещо. Какво ли трябва да стане за да се изправим пред страховете си? Само от нас ли зависи? Можем ли изобщо? Най-добре да пробваме и да се разочароваме, колкото и тривиално да звучи. Може би така мислите ни ще си дойдат където им е мястото – в главата, а не в облаците."
Страх ни е да си отворим очите, защото може да видим неща, които няма да ни харесат. А ние не обичаме да не ни харесва нещо. Какво ли трябва да стане за да се изправим пред страховете си? Само от нас ли зависи? Можем ли изобщо? Най-добре да пробваме и да се разочароваме, колкото и тривиално да звучи. Може би така мислите ни ще си дойдат където им е мястото – в главата, а не в облаците."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
