Един малък Фючъринг с Дани Троев. Идеите ни се оказаха коренно различни, но пък... обещания фючъринг си е обещан. enjoy..
Дани Троев - " Толкова си крехка...
Как да те взема в сърцето си? Ако знаеш, сподели ми...
има ли за теб, за нас мъничко надежда?
В нея да те увия, че да не ми се счупиш в ръцете.
Твоята безопасност да почувствам и желанието в действие да превърна.
От сивия делник на сигурно място право в пъстрата душа да те отведа.
Да, знам разстоянието е кратко, на едно докосване разстояние, но защо...
Толкова е крехко...
думи, мигове, състояния, емоции.
Страх от затворяне на очите дори за секунда.
Да не се окаже този миг тъмнина черна дупка,
която може да погълне целия ни свят.
Но нека това остане тайна за нас,
Скрита от споделеността на погледите.
Нека никога не узнаем, аз своя избор направих -
вечността отразена в погледа ти...
Толкова сме крехки...
почти прозрачни, химера в сумрака на зимния ден.
Мигове безвремие - подарък от вселената
И там, две души в една се сляха,
за която тесен се оказа светът
и тя решение взе да го напусне...
...в края на галактиката
нова звезда се роди."
Eeyore "Интересно ли ви е как правим връзка между неща, които очевидно нямат такава. Ето, вчера си мислих за огъня, днес си мисля за музиката и главата ми създава абсурдни връзки между тях. Как едно време човек е щял да умре без огън и как сега много не могат да живеят без музика. Как музиката ни кара да се замисляме, замечтаваме..за малко огън. Някой малък пожар, който да въртим отново и отново в главата си.
Без значение дали е тъжен блус, безсмислена простотия или нещо каквото и да е, ние ще продължим да слушаме музика така, както ще търсим онзи пожар, за който само чуваме в музиката. Ще имаме нужда от топлината на музиката, така както от звука на огъня...
"
понеделник, 13 февруари 2012 г.
вторник, 7 февруари 2012 г.
Изборите рано сутрин
Доста често в живота, се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той на дали е лек. Един път ще е емжду две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш какво ? Там изборът не винаги е опция. Когато очите стоят широко затворени, тогава ще осъзнаеш, че връщане назад – няма. Това, кеото го правиш е то, защото го искаш. И съответно щом го искаш, значи го обичаш достатъчно.
Много думи ще минат през глава ни, докато се опитваме да осъзнаем изборите, които сме направили. Решенията, които сме взели. Идеите, с които ще напълним главата си след определени събития. Много са и маските, които ще сменим докато намерим тази, която ни харесва най-много, която доста често се оказва, не тази, която се харесва най-много на другите.
А дали вярваме или не, ежедневието ни е устроено така, че рано или късно , неизбежно ще се откажем от нещо, което обичаме, за нещо което обичаме повече. А самият избор, ще оправдаем със себе си. Моето извинение е, че обичам да пиша. Твоето какво е ?
Много думи ще минат през глава ни, докато се опитваме да осъзнаем изборите, които сме направили. Решенията, които сме взели. Идеите, с които ще напълним главата си след определени събития. Много са и маските, които ще сменим докато намерим тази, която ни харесва най-много, която доста често се оказва, не тази, която се харесва най-много на другите.
А дали вярваме или не, ежедневието ни е устроено така, че рано или късно , неизбежно ще се откажем от нещо, което обичаме, за нещо което обичаме повече. А самият избор, ще оправдаем със себе си. Моето извинение е, че обичам да пиша. Твоето какво е ?
Идеята за сънищата
Макар и двата поста да са от днес, единият го започнах преди няколко дни, за това ще ги разделя. enjoy...
"Макар да знаем, че е сън е по-добре да не се събуждаме от него. Макар и в леко изкривената реалност там ние намерихме това, което искаме. Сега искаме да избягаме от тази, от която не виждаме смисъл. Все бързаме за някъде, а все не знаем къде отиваме. Може би се събуждаме твърде рано, от съня, в които искаем да останем още малко. Опитваме се да заспим отново, за да си продължим съня. Съня няма да е същия със сигурност. Но пък доброто ни желание и благосклонното ни съзнание, могат да ни дарят с по-хубав. Това може да го разберем единствено, ако се опитаме да заспим пак, иначе цял ден ще си мислим за сънят, които сме имали, а не сме успели да досънуваме."
"Макар да знаем, че е сън е по-добре да не се събуждаме от него. Макар и в леко изкривената реалност там ние намерихме това, което искаме. Сега искаме да избягаме от тази, от която не виждаме смисъл. Все бързаме за някъде, а все не знаем къде отиваме. Може би се събуждаме твърде рано, от съня, в които искаем да останем още малко. Опитваме се да заспим отново, за да си продължим съня. Съня няма да е същия със сигурност. Но пък доброто ни желание и благосклонното ни съзнание, могат да ни дарят с по-хубав. Това може да го разберем единствено, ако се опитаме да заспим пак, иначе цял ден ще си мислим за сънят, които сме имали, а не сме успели да досънуваме."
понеделник, 6 февруари 2012 г.
Думи
Амии.. думи.. enjoy...
"Всичко, което имам е думи. Думи да запомням. Думи да измислям. Думи да забравям. С думи да се играя, с думи да ме наиграят. Думите ме ограничават. Думите ми дават предимство. Само с думи не може. Понякога даже без тях е най-добре. Но ако думите мълчат, погледа трябва да говори. Ако думите мълчат, то единственият шум, пропукващ тишината ще бъде лудо туптящото сърце. Ако думите липсват, то понякога нищо друго не ни е останало. С тях не може, но пък и без тях не може. И все пак, не всичко, което имаме е думи."
"Всичко, което имам е думи. Думи да запомням. Думи да измислям. Думи да забравям. С думи да се играя, с думи да ме наиграят. Думите ме ограничават. Думите ми дават предимство. Само с думи не може. Понякога даже без тях е най-добре. Но ако думите мълчат, погледа трябва да говори. Ако думите мълчат, то единственият шум, пропукващ тишината ще бъде лудо туптящото сърце. Ако думите липсват, то понякога нищо друго не ни е останало. С тях не може, но пък и без тях не може. И все пак, не всичко, което имаме е думи."
вторник, 24 януари 2012 г.
Изборите
Миналия вторник като пътувах към Пловдив имах малко повече време да мисля за глупости и.. enjoy..
"Решенията, които правим не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. До толкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво не. Всичко е там пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал да ги направи. Може да следваме предначертания път до там, до където знаем, че все пак ще стигнем. А пък може и от време на време да пробваме да открием някоя нова тайна пътечка, а пък където ни отведе - там. Все пак нямаме чак толкова бърза работа."
"Решенията, които правим не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. До толкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво не. Всичко е там пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал да ги направи. Може да следваме предначертания път до там, до където знаем, че все пак ще стигнем. А пък може и от време на време да пробваме да открием някоя нова тайна пътечка, а пък където ни отведе - там. Все пак нямаме чак толкова бърза работа."
сряда, 11 януари 2012 г.
Не две, а три в едно куатро..
Някои месеци пиша по 2 неща, днес написах три. Трите много различни и все пак имащи общо начало.. enjoy..
"Животът ни е като компютърна програма. Трудно всеки би го сравнил така. Но и трудно всеки вижда нещата по моя начин. Та търсим все нещо, някой , който е временна версия и има пробен период 30 дни и последствие намираме начин, по който ако сме доволни от нея да я направим безвременна. Без срок, без идея дали няма да ни омръзне. С времето понякога ще се налага да ъпдейтваме програмата, тъй като света постоянно се променя. Ще излизат и програми, по-добри и по-удобни от тази, която използваме. Тогава има два варианта, може би три. Да сменим програмата, да ъпдейтнем нашата или да си оставим нашата такава, каквато е. И трите варианта винаги са възможни. Дори ако сме съхранили достатъчно добре нашата си програма някъде, ако ъпдейта не ни хареса може да възстановим всичко така - както по времето когато ни е харесвало."
"Една от истините за живота е че се раждаме сами и умираме сами. А през останалото време някакви хора ни пречат. Малцина са тези, които не се раждат сами и още по-малко тези, които не умират сами. Това ме кара да се замисля, че дори и тази “истина за живота”, не е точно истина. Дори и в нея има изключение. А когато почна да се съмнявам в общоприетите убеждения се раждат безумните идеи за живота от нещата.
Когато подложа нечия истина на съмнение единственото, което получавам е моята лъжа. За това знам, че всяка истина и всяка история си имат своите две страни. Една за пред хората и една за пред нас. От време ги бъркаме коя, коя е, но то е за добро. А пък и единственото наистина сигурно нещо на този свят, го е казал Айнщайн : Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. Не съм сигурен само за първото. “"
"The less we know, the less we care, but when love’s come around then we should be so aware. Because, when it hits you, the less u know the much you care, but you should be prepared. The less you care, the more you know and why is there, that and this all ? We ask, you tell, but in the end we all feel like tramps in a motel. Too slut, too used, too much been there done that, to say what is what."
"Животът ни е като компютърна програма. Трудно всеки би го сравнил така. Но и трудно всеки вижда нещата по моя начин. Та търсим все нещо, някой , който е временна версия и има пробен период 30 дни и последствие намираме начин, по който ако сме доволни от нея да я направим безвременна. Без срок, без идея дали няма да ни омръзне. С времето понякога ще се налага да ъпдейтваме програмата, тъй като света постоянно се променя. Ще излизат и програми, по-добри и по-удобни от тази, която използваме. Тогава има два варианта, може би три. Да сменим програмата, да ъпдейтнем нашата или да си оставим нашата такава, каквато е. И трите варианта винаги са възможни. Дори ако сме съхранили достатъчно добре нашата си програма някъде, ако ъпдейта не ни хареса може да възстановим всичко така - както по времето когато ни е харесвало."
"Една от истините за живота е че се раждаме сами и умираме сами. А през останалото време някакви хора ни пречат. Малцина са тези, които не се раждат сами и още по-малко тези, които не умират сами. Това ме кара да се замисля, че дори и тази “истина за живота”, не е точно истина. Дори и в нея има изключение. А когато почна да се съмнявам в общоприетите убеждения се раждат безумните идеи за живота от нещата.
Когато подложа нечия истина на съмнение единственото, което получавам е моята лъжа. За това знам, че всяка истина и всяка история си имат своите две страни. Една за пред хората и една за пред нас. От време ги бъркаме коя, коя е, но то е за добро. А пък и единственото наистина сигурно нещо на този свят, го е казал Айнщайн : Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. Не съм сигурен само за първото. “"
"The less we know, the less we care, but when love’s come around then we should be so aware. Because, when it hits you, the less u know the much you care, but you should be prepared. The less you care, the more you know and why is there, that and this all ? We ask, you tell, but in the end we all feel like tramps in a motel. Too slut, too used, too much been there done that, to say what is what."
сряда, 4 януари 2012 г.
За плановете
Е, дойде и време за пост номер едно за 2012. enjoy...
"Сега имаш едни планове. После други. Единият се проваля, вторият се променя и в крайна сметка кроиш нови. Опитваш се да се адаптираш как ли не. Няма начин. Все успяваш някак си, в някоя посока. За нещо ще ти трябва мъдрост, за друго ще ти трябва дързост, а за трето търпение. Кога всички тези неща си заслужават, само големият план, голямата картина може да покаже. Тя така или иначе вече е скицирана, само чакай някой да я оцвети с правилните шарки. Да й вдъхне нужния живот.
Сега рисуваме обилно по картината от днес. Чудно дали така зацапваме тази от миналото и ако е така дали изобщо вече има значение. По-важното е тази за бъдещето да остане неопетнена или поне с твърде лек, почти незабележим щрих. За това художника-мечтател трябва да си намери един писател, който с думи да му нарисува цялият му план-мечта. А така художника ще може да направи нов още по-хубав план, за който няма да се иска нито мъдрост, нито дързост, нито търпение. Чисто и просто много усмивки.
"
"Сега имаш едни планове. После други. Единият се проваля, вторият се променя и в крайна сметка кроиш нови. Опитваш се да се адаптираш как ли не. Няма начин. Все успяваш някак си, в някоя посока. За нещо ще ти трябва мъдрост, за друго ще ти трябва дързост, а за трето търпение. Кога всички тези неща си заслужават, само големият план, голямата картина може да покаже. Тя така или иначе вече е скицирана, само чакай някой да я оцвети с правилните шарки. Да й вдъхне нужния живот.
Сега рисуваме обилно по картината от днес. Чудно дали така зацапваме тази от миналото и ако е така дали изобщо вече има значение. По-важното е тази за бъдещето да остане неопетнена или поне с твърде лек, почти незабележим щрих. За това художника-мечтател трябва да си намери един писател, който с думи да му нарисува цялият му план-мечта. А така художника ще може да направи нов още по-хубав план, за който няма да се иска нито мъдрост, нито дързост, нито търпение. Чисто и просто много усмивки.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
