Днес се подсетих за едно от първите ми по-сполучливи и силни писания. И си мислех, че и преди съм го поствал, но се оказа, че май май не съм. Ако съм, енджойвате го пак. Винаги е актуално. То и още едно друго, пълна негова противоположност са писани в разстояние 2 минути едно от друго. Писани в далечната 2005та година. enjoy... "
Втори шанс... А дали наистина има такова нещо ?! Дали просто не е една илюзия, която си създаваме за да намалим болката в себе си. Винаги е по-лесно да кажеш : “Другия беше виновен, не мога да направя нищо повече.” Но и това почти винаги се оказва илюзия. Просто не си устроен така.. Не можеш да забравиш реалността, да забравиш онова, което е било и онова, което ще бъде. Знаеики всичко това ти все пак продължаваш да упорстваш, да увеличаваш страданията си, опитваики се да ги намалиш...
Човек-утопия. Човек, който знаеш, че не можеш да имаш или вече не можеш да имаш поради това и онова, поради този и онзи. Ти продължаваш да раздаваш ли раздаваш частици от себе си. Взимаш други ако ти се дадат, ако ли не – отваря се празнота в теб. Празнота, която вече няма как да запълниш. Лицето ти става студено, без грам емоция. Очите ти стават празни. Усмивката ти студена и през зъби. Започваш да се разхождаш като призрак по улиците. Нито виждаш хората, нито те теб.
Риск печели, риск губи.” Така казват хората. А дали наистина има “риск печели”, ако има защо тогава никой не се пробва ? Остават си без риск, не губят евентуално нищо, но и не печелят нищо... Може би пък емоциите не могат да се споделят напълно никога. Може би пък винаги не получаваме онова, което ценим и желаем, а онова, което ни желае и цени. Така обаче пак липсва емоцията и от двете страни едновременно. Пак има наранени, пак чакаме своя втори шанс. А някой наистина може ли да ми каже дали “ Има ли втори шанс или това са само слухове, подхвърляни от хората, на които такъв вече не им трябва?”
"
вторник, 14 септември 2010 г.
четвъртък, 9 септември 2010 г.
А сега какво ?
Днес сутринта за 1 час си намерих 10 кламера. Посветените могат да предполагат как съм се чувствал. Та.. пописах. enjoy... "Живота ни учи да заместваме възможно повече и по-добре. Да грабим с пълни шепи, дори и от това, от което не ни се предлага. Някак си, такава ни е природата. Както всяко друго нещо и това има своите, поне две гледни точки. На взимащия и на ограбения. Няма как и двете страни да са доволни, ако не са си задали един на друг екзистенциалния въпрос – А сега какво ? . „Какво” може да оставим на времето, може и да се потрудим и да разберем сами."
сряда, 1 септември 2010 г.
Спомени
Малко но от сърце :) enjoy...
"Песен, която не можеш да забравиш. Песен, която не можеш да слушаш. Това и още много други спомени. Когато сме много или дори прекалено с някого, научаваме много. Спомени. А когато пътищата ни поради една или друга причина вече се разделят, се чудим какво да правим с тези спомени.
Треперим пак пред утрешното минало, а вчерашното бъдеще горчи.
"
"Песен, която не можеш да забравиш. Песен, която не можеш да слушаш. Това и още много други спомени. Когато сме много или дори прекалено с някого, научаваме много. Спомени. А когато пътищата ни поради една или друга причина вече се разделят, се чудим какво да правим с тези спомени.
Треперим пак пред утрешното минало, а вчерашното бъдеще горчи.
"
четвъртък, 26 август 2010 г.
Думи думи
Тази сутрин се събудих с главоболие. Тъй като си легнах с такова, се очакваше и сутринта да не съм bright and shiny. А докато си миех зъбките, почнаха да нахлуват едни мисли и... enjoy..
"Година след година разбираме как думите се превръщат в нищо повече от забавление. Те променят значението си, ако не всеки ден, то поне всяка седмица. Засипват ни с едни и същи думи, но те вече звучат различно, защото вече сме ги чували много пъти преди това. Те спират да добиват плътност и дори ни се струват леки като вятъра, защото май без действия те са си точно това – вятър на устата.
Казваме си, че ако има желание има и начин. Дори и без желание пак има начини. Но в желанието се намира и правилната посока към тях. Там където действията говорят думите са излишни. А там където само думите говорят, за действия вече е късно и безсмислено.
Търсим, взираме се, но единственото, което правим е да чуваме. А ние вече на думи не вярваме...
"
"Година след година разбираме как думите се превръщат в нищо повече от забавление. Те променят значението си, ако не всеки ден, то поне всяка седмица. Засипват ни с едни и същи думи, но те вече звучат различно, защото вече сме ги чували много пъти преди това. Те спират да добиват плътност и дори ни се струват леки като вятъра, защото май без действия те са си точно това – вятър на устата.
Казваме си, че ако има желание има и начин. Дори и без желание пак има начини. Но в желанието се намира и правилната посока към тях. Там където действията говорят думите са излишни. А там където само думите говорят, за действия вече е късно и безсмислено.
Търсим, взираме се, но единственото, което правим е да чуваме. А ние вече на думи не вярваме...
"
сряда, 18 август 2010 г.
Или-или
Днес поучих малко по инженерните ми глупости и математическата ми мисъл се отприщи. И да.. enjoy..."Гледните точки. Колкото хора, толкова и такива. Всеки с неговата си истина и идеали. Така или иначе всичко се свежда до или-или. Двете крайности, които отказват да намерят обща точка. Мислим си, че правим компромиси до момента, в който наиситна започнем. Тогава и единствено тогава разбираме, че който е приятел на всички, не е приятел на никого. Тогава пак идваме до това или-или. Идваме до малкото константи в живота – „Никога не можеш да угодиш на всички.” , „ Има две безкрайни неща на този свят – вселената и човешката простотия, като за първото не съм сигурен.”
В една малко по-странна математика едно плюс едно е десет пъти повече отколкото само едно. И поне пет пъти повече отколкото в нормалната математика (живот). Ако се добави обаче още едно става единайсет, което не е кой знае колко различно от десет. Чиесто статистически не всяко събиране ни носи нещо много повече, но има ткаива, които определено носят решаващо значение за по-нататъчнотото уравнение. От нас зависи кога ще направим точното изчисление без да сгрешим. Но това все пак е математика и колкото и да ни се иска в живота и с хората, не винаги всичко следва определни теореми, модел на доказване."
В една малко по-странна математика едно плюс едно е десет пъти повече отколкото само едно. И поне пет пъти повече отколкото в нормалната математика (живот). Ако се добави обаче още едно става единайсет, което не е кой знае колко различно от десет. Чиесто статистически не всяко събиране ни носи нещо много повече, но има ткаива, които определено носят решаващо значение за по-нататъчнотото уравнение. От нас зависи кога ще направим точното изчисление без да сгрешим. Но това все пак е математика и колкото и да ни се иска в живота и с хората, не винаги всичко следва определни теореми, модел на доказване."
сряда, 11 август 2010 г.
Притчи за отминалите дни
enjoy... " Отминалите моменти, всичките радости и неволи. Важно е да ги помним. Да не забравяме, да не изтриваме. Да живеем в настоящето, лкото и да е красиво миналото. Всеки може да бъде както нещастен, така и щастлив. Те двете изобщо не се изключват едно друго, а дори вървят ръка за ръка. Както можем да сме щастливи в нещастието си, така и може да сме нещастни в щастието си. За това е казано, че няма перфектни неща. Но нас ни е достатъчна мисълта, че може би има такива.
Благодарим за всевъзможни неща, по много начини. Благодарим за това, че ни има. Благодарим за споделени усмивки. Благодарим за всеки малък момент на истина. Но колкото и да благодарим, все ще се намери нещо, за което да нямаме нито правилните думи, нито възможност да го покажем."
Благодарим за всевъзможни неща, по много начини. Благодарим за това, че ни има. Благодарим за споделени усмивки. Благодарим за всеки малък момент на истина. Но колкото и да благодарим, все ще се намери нещо, за което да нямаме нито правилните думи, нито възможност да го покажем."
понеделник, 9 август 2010 г.
Delete/Repair
В събота вечер, когато се бях запътил към центъра от нямане какво да правя, реших да си излея тогавашните мисли върху смс пространството на телефона ми. enjoy...
"
Счупеното поправяне няма. Или поне няма да е такова, каквото е било. Ако можем да живеем с тази мисъл, добре. Ако ли не варианти пак има. Намираме си ново или полагаме усилия да изградим старото от нищото. Но преди да започнем градим , трябва да изчистим каквото е останало. А това никак не е лесно. Не е лесно, защото някога сме го изградили и сега караме по памет, а така шанса да стигнем пак до точка, в която рушим е прекалено голям. Ако да градим е нашата идея, то трябва да сме на ясно, че каквото виждаме сега – това е.
Миналото е минало, до толкова да не ни пречи. От там нататък не може и не трябва да поглеждаме натам. Всички проблеми в „сега” са негови рефлекции. Тъй като не може да ги променяме, то трябва да се научим да ги променяме в бъдещето. Има лоша мисъл - има проблем. Кога позитивната такава ви е отвела на лошо място ?
"
"
Счупеното поправяне няма. Или поне няма да е такова, каквото е било. Ако можем да живеем с тази мисъл, добре. Ако ли не варианти пак има. Намираме си ново или полагаме усилия да изградим старото от нищото. Но преди да започнем градим , трябва да изчистим каквото е останало. А това никак не е лесно. Не е лесно, защото някога сме го изградили и сега караме по памет, а така шанса да стигнем пак до точка, в която рушим е прекалено голям. Ако да градим е нашата идея, то трябва да сме на ясно, че каквото виждаме сега – това е.
Миналото е минало, до толкова да не ни пречи. От там нататък не може и не трябва да поглеждаме натам. Всички проблеми в „сега” са негови рефлекции. Тъй като не може да ги променяме, то трябва да се научим да ги променяме в бъдещето. Има лоша мисъл - има проблем. Кога позитивната такава ви е отвела на лошо място ?
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
