Очите са пълни с блясък. Умът пълен само с чудни мисли.
Сърцето бясно препуска. Дъхът ту секва, ту жадно иска още. Светът спира, тук и
сега. Нищо друго няма и не би имало значение, щом това е на лице. Премреженият
поглед среща нечии чужди очи, искащи, блуждаещи. Тази секунда се превръща в
цяла споделена вечност.
Устните нетърпеливо се сливат и заиграват валс. Сърцето
спира, прескача такт, а след това стремглаво се опитва да изскочи от гърдите.
Ръцете жадно обгръщат телата. В единият момент разперените длани притискат
силно, изведнъж се отпускат и мигновено остават само и единствено връхчетата на
пръстите. Те нежно се спускат, надолу, нагоре, по-надолу, по-нагоре, бавно и
внимателно, запомнящи всеки милиметър от кожата...
Умът отдавна е изгубил битката със страстта. Тя владее телата
по-силно от всяка друга сила позната на човека. В умът ни има единствено и само
„ДА! Сега! Тук! Да! Искам! Направи го отново.“
А сега какво ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар