Нещо забравено

Най-големите истини за себе си откриваме тогава, когато сме сами. Сами в мислите си, сами в мечтите си. Тогава, когато леки хладни тръпки ни побиват, се замисля къде и защо правим грешки. Една равносметка след друга. Всички се събират на едно място и много лесно и ясно можем да прозрем нашата истина за нещата от живота. А когато отново се стоплим те отново се разпръскват, засичат се една с друга, препокриват се, сливат се, образвуат нова още по-объркана и така отново прегръщаме нашият хаос на неразбраното щастие.