Магнити

Беше едно странно включване, което прерасна в нещо малко по-голямо и блогово. enjoy...

Макар, че понякога границата между любовта и омразата е твърде тънка и много често я пресичаме безумно бързо. Уж те са като два полюса. уж далечни, а пък толкова се привличат. Не могат едно без друго. Все се чудим къде свършва едната граница и къде почва другата.Къде приятелството свършва и почва другото. Къде свършва другото и почва третото. Как и къде всичко от емоции става математика и почваме да смятаме : първо, второ, трето. Математика ли е нашия живот ? Можем ли да изчислим емоциите си? А ако можем да предвидим всичко, изобщо живеем ли или само съществуваме ? Чудя се. Смятам. А сметките все излизат криви. Но пък след това не се чудя. Защото вече математиката си е казала думата два минуса правят плюс. Но пък никога не се привличат и за това всеки с плюсовете си, с минусите си.. за себе си търси своите противоположни магнити плюс и минус правят... няма значение. Важното е че се привличат.