ПИФ - Оставам тук . Нямам какво повече да добавя като коментар. enjoy
"Понякoга съм се чудил дали премълчаването на част от истината е равностойно на лъжа. Дали има такова нещо като половин истина. По-скоро има няколко, които си противоречат и взимаме тази, която за момента ни изнася най-много. Така започваме една безкрайна игра на думи, игра на истинско-неистинско, в която със сигурност ще сгрешим, дори и да сме прави.
Опитваме се да споделим част от истината, но тъй като тя е не е достатъчна, другите почват да имат съмнения, да се разколебават. А времето си минава, всеки ден идва нова истина, а с всяка нова истина някоя стара бива забравена. А ако не забравена то поне преиначена, променена в друга, вече непозната. А тогава кому е нужна след като вече не я познава.
Чудим се защо тази истина, която се вижда не е тази, която реално се опитваме да докажем. Със сигурност очите виждат по-малко от сърцето, но толкова ли да се заблуждават. Кой, кого лъже? Защо го лъже? Ще си помълчат, след това ще направят някоя глупост. И така нов ден, нова истина .. „Коси, напомнящи море... по устните ти се чете..”
"
понеделник, 28 ноември 2011 г.
събота, 26 ноември 2011 г.
Каквото- такова
Не съм сигурен коя точно вечер преди да заспя го писах, но е някъде в последния месец. Онзи ден случайно го прочетох, хареса ми идеята ми.. и.. enjoy...
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"
сряда, 16 ноември 2011 г.
Сънища и мисли
Сънувах някакви странни неща и в крайна сметка се събудих... enjoy..
"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "
"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "
неделя, 13 ноември 2011 г.
В чакане на щастието
Малко вдъхновение за щастието... enjoy...
"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"
"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
Красивата истина
Днес денят ми започна красиво. Имах и малко вдъхновение по време на работния ден. enjoy..
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
