Г-н Никалай Тадароф снощи ми зададе една интересна тема. Да пиша когато съм в онова особено състояние на духа. То освен състояние стана и нещо като главна тема на писанието. А след това като прочетох и едно изречение във фйесбука, всичко си дойде на мястото. enjoy...
"Щом да обичаш, значи да страдаш -> да мразиш, значи да си щастлив?
Скоро прочетох това екзистенциално изречение за живота. Накара ме да се замисля, колко по-лесно е да мразиш обичайки, отколкото да обичаш мразейки. Няма по-добро чувство от това всичко да е в краката ти, а то ще застане там само когато го накараш. Всички се питат колко точно е тънка разликата между любовта и омразата, но по някога аз не виждам ясно разграничение между двете. Има любов към омразата, омраза към любовта. Всичко е една игра на думи, в която ти си победител ако можеш да изпревариш нещата. Да си първият от горе, защото от там всичко може да изглежда малко, но по-добре така отколкото да трябва коленичиш некиму.
"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар