петък, 2 април 2010 г.
Dream, dream, dream
"На кого не му се е случвало да сънува сън достатъчно хубаво и достатъчно неизмислено, за да може да не се заблуди, че не е истина. И колкото е хубав, толкова е нож с две остриета ,този сън. В момента, в който се събуждаме си отнемаме всяка хубава частица. Седим си така сънени и не знаем да се смеем ли, да ревем ли. Сигурно има много причини да се усмихваме, но пък и представете си, как наистина ви се сбъдва дадена мечта и пет минути след това ви я отнемат и ви подрязват хубавите крилца. Не толкова за усмивка, нали? Това, което може да направим е чисто и просто да спрем да го мислим този ми ти сън и да се опитаме да го сбъднем почти наполовина или просто да приемем, че така е трябвало да стане и да спрем да го мислим изобщо. Все пак не може да спре да сънуваме, нали? "
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар