Тъй като аз все още съм неграмотен, а редакторката ми за момента е заета, мисля да пусна този пост така, а след време дай Боже ще има римейк с поправени правописни и пунктуационни грешки. Ами.. enjoy...
п.п. Вече е редактирано :)
"Понякога чакаме толкова много, че след всичкото чакане, това, което получим ни се струва твърде малко и твърде незаслужено. Взираме се назад, а според зависи в какво състояние сме, виждаме различни неща. Общо взето, както винаги – каквото ни изнася. А времето, си тиктака, часовникът си минава, а единственото, което е останало от онази светлина е заглъхващият шум.
Един от прочутите закони на Мърфи гласи, че ако нещо може да се обърка, то се обърква. Или нещо в този дух. Нещо такова става и цялото наше чакане. Надяваме се на един, два варианта или поне трети среден, но според Мърфи, а и според мен, четвърти е най-удачен и почти винаги случващ се. Е, когато знаем, че нещата вървят на зле, то това е така. Там е един от първите два варианта, даже не ни трябва трети среден за да познаем какво ще се случи.
Тези неща, не трябва да ни спират да мечтаем, да желаем или да искаме повече. Трябва ни само да ги знаем до толкова, че когато нещо лошо се случи да можем поне малко да се усмихнем. И така...
"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Когато нещо може да се обърка, никога не се обърква само то :-)
ОтговорИзтриванеНо макар често да знаем изходът от дадена ситуация, именно желанието да се усмихнем, ни кара да се борим, ако ще после картината да се разбие на милиони парченца.
А и ако всичко ставаше, както искаме, пак нямаше да сме доволни. Такава ни е природата - вечно търсещи :-))
Извинявам се за лиричното отклонение :-)