Миналия вторник като пътувах към Пловдив имах малко повече време да мисля за глупости и.. enjoy..
"Решенията, които правим не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. До толкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво не. Всичко е там пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал да ги направи. Може да следваме предначертания път до там, до където знаем, че все пак ще стигнем. А пък може и от време на време да пробваме да открием някоя нова тайна пътечка, а пък където ни отведе - там. Все пак нямаме чак толкова бърза работа."
вторник, 24 януари 2012 г.
сряда, 11 януари 2012 г.
Не две, а три в едно куатро..
Някои месеци пиша по 2 неща, днес написах три. Трите много различни и все пак имащи общо начало.. enjoy..
"Животът ни е като компютърна програма. Трудно всеки би го сравнил така. Но и трудно всеки вижда нещата по моя начин. Та търсим все нещо, някой , който е временна версия и има пробен период 30 дни и последствие намираме начин, по който ако сме доволни от нея да я направим безвременна. Без срок, без идея дали няма да ни омръзне. С времето понякога ще се налага да ъпдейтваме програмата, тъй като света постоянно се променя. Ще излизат и програми, по-добри и по-удобни от тази, която използваме. Тогава има два варианта, може би три. Да сменим програмата, да ъпдейтнем нашата или да си оставим нашата такава, каквато е. И трите варианта винаги са възможни. Дори ако сме съхранили достатъчно добре нашата си програма някъде, ако ъпдейта не ни хареса може да възстановим всичко така - както по времето когато ни е харесвало."
"Една от истините за живота е че се раждаме сами и умираме сами. А през останалото време някакви хора ни пречат. Малцина са тези, които не се раждат сами и още по-малко тези, които не умират сами. Това ме кара да се замисля, че дори и тази “истина за живота”, не е точно истина. Дори и в нея има изключение. А когато почна да се съмнявам в общоприетите убеждения се раждат безумните идеи за живота от нещата.
Когато подложа нечия истина на съмнение единственото, което получавам е моята лъжа. За това знам, че всяка истина и всяка история си имат своите две страни. Една за пред хората и една за пред нас. От време ги бъркаме коя, коя е, но то е за добро. А пък и единственото наистина сигурно нещо на този свят, го е казал Айнщайн : Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. Не съм сигурен само за първото. “"
"The less we know, the less we care, but when love’s come around then we should be so aware. Because, when it hits you, the less u know the much you care, but you should be prepared. The less you care, the more you know and why is there, that and this all ? We ask, you tell, but in the end we all feel like tramps in a motel. Too slut, too used, too much been there done that, to say what is what."
"Животът ни е като компютърна програма. Трудно всеки би го сравнил така. Но и трудно всеки вижда нещата по моя начин. Та търсим все нещо, някой , който е временна версия и има пробен период 30 дни и последствие намираме начин, по който ако сме доволни от нея да я направим безвременна. Без срок, без идея дали няма да ни омръзне. С времето понякога ще се налага да ъпдейтваме програмата, тъй като света постоянно се променя. Ще излизат и програми, по-добри и по-удобни от тази, която използваме. Тогава има два варианта, може би три. Да сменим програмата, да ъпдейтнем нашата или да си оставим нашата такава, каквато е. И трите варианта винаги са възможни. Дори ако сме съхранили достатъчно добре нашата си програма някъде, ако ъпдейта не ни хареса може да възстановим всичко така - както по времето когато ни е харесвало."
"Една от истините за живота е че се раждаме сами и умираме сами. А през останалото време някакви хора ни пречат. Малцина са тези, които не се раждат сами и още по-малко тези, които не умират сами. Това ме кара да се замисля, че дори и тази “истина за живота”, не е точно истина. Дори и в нея има изключение. А когато почна да се съмнявам в общоприетите убеждения се раждат безумните идеи за живота от нещата.
Когато подложа нечия истина на съмнение единственото, което получавам е моята лъжа. За това знам, че всяка истина и всяка история си имат своите две страни. Една за пред хората и една за пред нас. От време ги бъркаме коя, коя е, но то е за добро. А пък и единственото наистина сигурно нещо на този свят, го е казал Айнщайн : Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. Не съм сигурен само за първото. “"
"The less we know, the less we care, but when love’s come around then we should be so aware. Because, when it hits you, the less u know the much you care, but you should be prepared. The less you care, the more you know and why is there, that and this all ? We ask, you tell, but in the end we all feel like tramps in a motel. Too slut, too used, too much been there done that, to say what is what."
сряда, 4 януари 2012 г.
За плановете
Е, дойде и време за пост номер едно за 2012. enjoy...
"Сега имаш едни планове. После други. Единият се проваля, вторият се променя и в крайна сметка кроиш нови. Опитваш се да се адаптираш как ли не. Няма начин. Все успяваш някак си, в някоя посока. За нещо ще ти трябва мъдрост, за друго ще ти трябва дързост, а за трето търпение. Кога всички тези неща си заслужават, само големият план, голямата картина може да покаже. Тя така или иначе вече е скицирана, само чакай някой да я оцвети с правилните шарки. Да й вдъхне нужния живот.
Сега рисуваме обилно по картината от днес. Чудно дали така зацапваме тази от миналото и ако е така дали изобщо вече има значение. По-важното е тази за бъдещето да остане неопетнена или поне с твърде лек, почти незабележим щрих. За това художника-мечтател трябва да си намери един писател, който с думи да му нарисува цялият му план-мечта. А така художника ще може да направи нов още по-хубав план, за който няма да се иска нито мъдрост, нито дързост, нито търпение. Чисто и просто много усмивки.
"
"Сега имаш едни планове. После други. Единият се проваля, вторият се променя и в крайна сметка кроиш нови. Опитваш се да се адаптираш как ли не. Няма начин. Все успяваш някак си, в някоя посока. За нещо ще ти трябва мъдрост, за друго ще ти трябва дързост, а за трето търпение. Кога всички тези неща си заслужават, само големият план, голямата картина може да покаже. Тя така или иначе вече е скицирана, само чакай някой да я оцвети с правилните шарки. Да й вдъхне нужния живот.
Сега рисуваме обилно по картината от днес. Чудно дали така зацапваме тази от миналото и ако е така дали изобщо вече има значение. По-важното е тази за бъдещето да остане неопетнена или поне с твърде лек, почти незабележим щрих. За това художника-мечтател трябва да си намери един писател, който с думи да му нарисува цялият му план-мечта. А така художника ще може да направи нов още по-хубав план, за който няма да се иска нито мъдрост, нито дързост, нито търпение. Чисто и просто много усмивки.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
