От сутринта ти ми се въртеше една песен в главата. Много исках да я споделя и ми дойде тази идея. enjoy... "Всеки познава чувството да иска да поздрави някого със стотици песни. Песни, които е сигурен или поне се надява да донесат същия емоционален заряд, който са ни донесли и на нас. Да могат да възпроизведат същата онази мигновена усмивка, която се прокрадва в нас. Онази мисъл - О, да това е точно за мен.
В повечето случаи може да го направим съвсем спокойно, без да се притесняваме, без да имаме угризения. Но това е когато не ни се налага да мислим. Наложи ли, усъмним ли се, трябва наистина сериозно да обсъдим със себе си дали това цялото мислене си заслужава. А ако е така, то песента няма значение."
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
вторник, 25 октомври 2011 г.
All you can do is try
Един, два интересни разговора доведоха желанието ми да напиша това нещо. Мен лично финала отново най-много ме грабна.. enjoy..
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."
неделя, 9 октомври 2011 г.
Мозъчна атака - Секс
Този и предишните два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е третата. Съответно Секс. enjoy...
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "
петък, 7 октомври 2011 г.
Мозъчна атака - Отчаяние
Този, предния и следващия пост са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е втората. Съответно Отчаяние. enjoy...
"Отчаянието идва под различни форми и по различни поводи. Никога не знаеш кога и как ще те удари. Обикновено е когато най-малко очакваш и там където най-много те боли. Тогава ставаш много остроумен. Идват ти много тънки обиди към всички. Всички са виновни. Ти никога не си. Ти няма как да си виновен, нали ? Та ти си в отчаяние. Глупости на търкалета. Не че и другите не са виновни, но не само в техните действия трябва да търсиш отчаянието си. Както има една приказка „Да, да. Нека зарежа всичко и да се занимая с твоите проблеми.”. Няма как да искаш от някой да се отчая с теб. Грозно е. Подло е. Тъпо е. Сам трябва да размениш своята половин празна чаша, с половин пълната. Това е единствения начин. А да и времето. Най-лошото от всичко е че с времето се отчайваш повече. Не става само с време. Не става само с ядене. Трябва и акъл. В момента, в който си на дъното знаеш, че има и по-надолу. Така, че защо да не се отчаяш повече ? Или пък.. може да направиш нещо по въпроса."
"Отчаянието идва под различни форми и по различни поводи. Никога не знаеш кога и как ще те удари. Обикновено е когато най-малко очакваш и там където най-много те боли. Тогава ставаш много остроумен. Идват ти много тънки обиди към всички. Всички са виновни. Ти никога не си. Ти няма как да си виновен, нали ? Та ти си в отчаяние. Глупости на търкалета. Не че и другите не са виновни, но не само в техните действия трябва да търсиш отчаянието си. Както има една приказка „Да, да. Нека зарежа всичко и да се занимая с твоите проблеми.”. Няма как да искаш от някой да се отчая с теб. Грозно е. Подло е. Тъпо е. Сам трябва да размениш своята половин празна чаша, с половин пълната. Това е единствения начин. А да и времето. Най-лошото от всичко е че с времето се отчайваш повече. Не става само с време. Не става само с ядене. Трябва и акъл. В момента, в който си на дъното знаеш, че има и по-надолу. Така, че защо да не се отчаяш повече ? Или пък.. може да направиш нещо по въпроса."
Мозъчна атака - Любов
Този и следващите два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна втората. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е първата. Съответно Любов. enjoy...
"Нещо към, което винаги съм се стремял, но май никога не съм разбирал. Нещо, което всички си мислят, че искат да открият, но дори да е под носа им го подминават с лека ръка, защото идея си нямат какво е тя/то. През годините човек залюбва много неща, по много различен начин. Дори съм убеден, че заобичва едно нещо по различни начини. Както хората, така и любовта се променя. Никога не може да е същата каква е била едно време. Дори и това „едно време” да е било преди месец, два, година.. Любовта не е само да обичаш. Тя е да разбираш. Да разбереш първо себе си. Да не ревнуваш. Да не ревнуваш себе си. Да не ревнуваш другия. Любовта е да знаеш какво искаш. Да можеш да разбираш. Да искаш да можеш. Едва ли ще има някой някога, който да може да напише ултиматния стих за любовта. Да може изцяло да я обвие в думи, цветове или каквото и да е. Какво е тя ? Можеш ли да я пипнеш ? Можеш ли да я вкусиш? А как тогава знаеш какво е ?"
"Нещо към, което винаги съм се стремял, но май никога не съм разбирал. Нещо, което всички си мислят, че искат да открият, но дори да е под носа им го подминават с лека ръка, защото идея си нямат какво е тя/то. През годините човек залюбва много неща, по много различен начин. Дори съм убеден, че заобичва едно нещо по различни начини. Както хората, така и любовта се променя. Никога не може да е същата каква е била едно време. Дори и това „едно време” да е било преди месец, два, година.. Любовта не е само да обичаш. Тя е да разбираш. Да разбереш първо себе си. Да не ревнуваш. Да не ревнуваш себе си. Да не ревнуваш другия. Любовта е да знаеш какво искаш. Да можеш да разбираш. Да искаш да можеш. Едва ли ще има някой някога, който да може да напише ултиматния стих за любовта. Да може изцяло да я обвие в думи, цветове или каквото и да е. Какво е тя ? Можеш ли да я пипнеш ? Можеш ли да я вкусиш? А как тогава знаеш какво е ?"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
