..enjoy
"Кламерите вече не събирам, не ми трябва на мен такова намерено щастие.
А дали днес ще се усмихна веднъж или не, а утре два пъти, това си е моето щастие.
По-добре така, отколкото да се надявам на подарено щастие.
А какви думи ще използваш от тук нататък, не знам - това си е твоето щастие.
Моят намерен живот, не е твоето подарено щастие."
сряда, 29 септември 2010 г.
събота, 25 септември 2010 г.
Време някакво
Днес, тъй като работният ми ден беше значително съкратен се отдадох на сериали. То и времето си беше такова меланхолично. Направих един от любимите ми писмени миксове. Enjoy..
"Четеш, препрочиташ. Чудиш се дали това си ти, а дали пък не е някой друг? И след много чудене, спираш да търсиш смисъл и се оставяш на времето да те завърти безпаметно. Време четирилистно. Време в жълт плик със сърчица затворено. Време разделно. На времето зелено и пъстро, а сега черно и бяло на лист отекващо.
А с времето думите се променят. Но пак с различни думи казваш едно и също нещо. По различен начин, но пак тъй еднакво звучи. И да не звучи, пак е там дълбоко в нас ечи. Да можехме да го излекуваме, но не. „Тоз порок сърдечен е вроден и вечен.” Думи много. Хора много. Малко са единствено тези, които и пред, които те е страх да ги изречеш. Само, че не можеш цял живот да живееш в страхове.
Може да се инатиш като магаре, но с всеки изминал ден слънцето залязва две минути по-рано. И така докато се озовеш в мрачната зима. Ще се питаш какво стана с лятото и как точно пропусна есента. И само с чудене и маене, денят ще се съкращава не с две, а с двайсет минути. Докато на края уж ставаш сутринта, а то все още е нощ.
"
"Четеш, препрочиташ. Чудиш се дали това си ти, а дали пък не е някой друг? И след много чудене, спираш да търсиш смисъл и се оставяш на времето да те завърти безпаметно. Време четирилистно. Време в жълт плик със сърчица затворено. Време разделно. На времето зелено и пъстро, а сега черно и бяло на лист отекващо.
А с времето думите се променят. Но пак с различни думи казваш едно и също нещо. По различен начин, но пак тъй еднакво звучи. И да не звучи, пак е там дълбоко в нас ечи. Да можехме да го излекуваме, но не. „Тоз порок сърдечен е вроден и вечен.” Думи много. Хора много. Малко са единствено тези, които и пред, които те е страх да ги изречеш. Само, че не можеш цял живот да живееш в страхове.
Може да се инатиш като магаре, но с всеки изминал ден слънцето залязва две минути по-рано. И така докато се озовеш в мрачната зима. Ще се питаш какво стана с лятото и как точно пропусна есента. И само с чудене и маене, денят ще се съкращава не с две, а с двайсет минути. Докато на края уж ставаш сутринта, а то все още е нощ.
"
вторник, 21 септември 2010 г.
Рима за..
Аз не обичам много много стихчетата с рими, защото са ми далечни, но чат пат като това тук съм правил жалки опити за рими. enjoy...
"Новата година не можа той да забрави. Любовта го май удари.
Нейната усмивка го преследва, неините очи той търси. Любовта го май разтърси. Опита се да я зарадва, но през желанията си получи той брадва. Любовта го май нерадва.
Начини не един, не два пробва той да разбере що с него става. Любовта го май прибара.
Но случи се така, че думи в нищото той редеше. Любовта го май забравяше.
Необходимото щеше да направи той там, но.. Любовта го май остави сам.
Едно благодаря му стигаше в замяна. Любовта му май не иска смяна.
И тъй той да упорства продължава. Любовта го притежава.
"
"Новата година не можа той да забрави. Любовта го май удари.
Нейната усмивка го преследва, неините очи той търси. Любовта го май разтърси. Опита се да я зарадва, но през желанията си получи той брадва. Любовта го май нерадва.
Начини не един, не два пробва той да разбере що с него става. Любовта го май прибара.
Но случи се така, че думи в нищото той редеше. Любовта го май забравяше.
Необходимото щеше да направи той там, но.. Любовта го май остави сам.
Едно благодаря му стигаше в замяна. Любовта му май не иска смяна.
И тъй той да упорства продължава. Любовта го притежава.
"
неделя, 19 септември 2010 г.
Да мечтая ?
Напоследък ми идват малко сантименталности. Чета си старите неща, които съм писал и съм позабравил. А някои наистина има защо да бъдат споделени. Това е от 2006та ако не се лъжа. enjoy...
"Kакво ли беше да мечтаеш. Аз дали съм мечтал. А ти, ти мечтал ли си... Да?.. Сигрен ли си... Е, сигурен си. Добре де. Разкажи ми тогава какво е, защото аз май не съм и ми е интересно да науча. Казват, че ако погледнеш в очите на човек ще видиш и мечтите му. Аз там виждам радост, мъка, отвеяност, лицемерие, но до сега не съм виждал мечти. Те как изглеждат? Хубави ли са ?
Дали биха ми позволили да взема за малко някоя чужда мъничка мечтичка, ама само за малко. Аз ще си им я върна. Само да разбера какво е да си имаш мечта. Сигурно ще е много хубаво. Един цял нов свят с премеждия и удоволствия,а пък стария ... е той ще си остане същия, но докато си в другия нищо няма значение. Но аз май се досещам какво какво бяха мечтите. Аз като бях малък бях голям мечтател..или поне така си мисля де, но тогава не видях полза и спрях. Има и хора, които казват, че човек без мечти няма смисъл да живее. Искам да кажа, че сериозно не са прави. Е аз обичам да си живея, да си мисля за хубави неща, но това не означава, че си мечтая за тях. Живота и така си е хубав. Но са ми споменавали, че може да бъде и много красив. Но те нека си живеят в красота, на мен и хубавото си ми стига.
Но пък аз май до колкото съм чувал всички мечти били нещо свръхестествено. В някой култури дори смесват понятията сънища и мечти. Аз като сънувам - мечтая ли ? Защото пред някои хора реки от мед и масло са се лели, сливи за смет са се давали, реки от злато и сребро са се менили. Аз си сънувам по-обикновени неща. Макар че веднъж на скоро сънувах как се качвам на влак без билет без посока. Билета се явявах това кеото съм аз, а посоката някаква страна на безпроблемието. И беше наистина забавен, но това значи ли , че аз си мечтая да отида в такав страна... Е хайде, хайде. Разкажи ми какво е ,че ще взема да те убедя че не си мечтал..
"
"Kакво ли беше да мечтаеш. Аз дали съм мечтал. А ти, ти мечтал ли си... Да?.. Сигрен ли си... Е, сигурен си. Добре де. Разкажи ми тогава какво е, защото аз май не съм и ми е интересно да науча. Казват, че ако погледнеш в очите на човек ще видиш и мечтите му. Аз там виждам радост, мъка, отвеяност, лицемерие, но до сега не съм виждал мечти. Те как изглеждат? Хубави ли са ?
Дали биха ми позволили да взема за малко някоя чужда мъничка мечтичка, ама само за малко. Аз ще си им я върна. Само да разбера какво е да си имаш мечта. Сигурно ще е много хубаво. Един цял нов свят с премеждия и удоволствия,а пък стария ... е той ще си остане същия, но докато си в другия нищо няма значение. Но аз май се досещам какво какво бяха мечтите. Аз като бях малък бях голям мечтател..или поне така си мисля де, но тогава не видях полза и спрях. Има и хора, които казват, че човек без мечти няма смисъл да живее. Искам да кажа, че сериозно не са прави. Е аз обичам да си живея, да си мисля за хубави неща, но това не означава, че си мечтая за тях. Живота и така си е хубав. Но са ми споменавали, че може да бъде и много красив. Но те нека си живеят в красота, на мен и хубавото си ми стига.
Но пък аз май до колкото съм чувал всички мечти били нещо свръхестествено. В някой култури дори смесват понятията сънища и мечти. Аз като сънувам - мечтая ли ? Защото пред някои хора реки от мед и масло са се лели, сливи за смет са се давали, реки от злато и сребро са се менили. Аз си сънувам по-обикновени неща. Макар че веднъж на скоро сънувах как се качвам на влак без билет без посока. Билета се явявах това кеото съм аз, а посоката някаква страна на безпроблемието. И беше наистина забавен, но това значи ли , че аз си мечтая да отида в такав страна... Е хайде, хайде. Разкажи ми какво е ,че ще взема да те убедя че не си мечтал..
"
Tribute to..
А това е предхождащото "Втори шанс". Цели пет години от тогава. Един от личните ми фаворити. enjoy.. :)
"Толкова много време, толкова много неща, толкова много недеоизказани чувства. Свят изпълващ ме с болка и същевременно с неизмеримо щастие. Един човек, една съдба, едно решение. Решение, което може да реши всичките ти проблеми от веднъж. Решение, което не си готов да вземеш, тъй като това би ти струвало твърде скъп човек. Питаш се защо това е така, а онова иначе. На тези въпроси могат много хора да ти дадат много отговори, но точно този, който ти очакваш никога не идва. Не идва може би поради това , че не му е дошло времето да го получиш или пък просто не си го искал достатъчно много и силно. Докато мислиш и премисляш тези си въпроси и дадените ти отговори, светът около теб сякаш започва да се върти с бясна скорост и животът ти започва да върви като на кино лента. В единия момент си на някой покрив на блок, в другия на някоя пейка до блок , а после изведнъж се осъзнаваш и виждаш, че си сам в леглото си и тази кинолента са просто едни хубави спомени, спомени от отминалите дни на щастие. Чувстваш, че като затвориш очи човека, който искаш да е до теб сякаш магически се пренася там къдео искаш. Толкова близо, че можеш да усетиш парфюма му.. да знаеш, че е просто там - близо до теб. Но в следващия момент отново отваряш очи и виждаш, че ти си тук, а той някъде там – далече от теб, при някой друг с когото се чувства по-щастлив. Въпреки това ти не можеш да спреш да мислиш за него. Всеки негов жест или дума могат да те докарат до пълен екстаз, до състояние, в което ти вече няма какво да искаш от живота. Имаш си всичко. Имаш човек до себе си, който те прави щастлив, който може както да те разсмее, така и да те разплаче.. Това ли е нещото “любов” Питам то ли е? Неразделната част от “красивия” ни живот. Ако това е тя нека се покаже, нека ме убеди за какво умирам и се прераждам отново ден след де. Да ми каже “Ето ме, това съм аз. Нека бъда част от теб. Нека изпълвам сетивата ти, нека сутрин се будиш с мен и вечер да не можеш да заспиваш от мен. Да знаеш за какво си заслужава да живееш и за какво да умреш. Вземи ме!” И некога бъдем едно цяло с нея........."
"Толкова много време, толкова много неща, толкова много недеоизказани чувства. Свят изпълващ ме с болка и същевременно с неизмеримо щастие. Един човек, една съдба, едно решение. Решение, което може да реши всичките ти проблеми от веднъж. Решение, което не си готов да вземеш, тъй като това би ти струвало твърде скъп човек. Питаш се защо това е така, а онова иначе. На тези въпроси могат много хора да ти дадат много отговори, но точно този, който ти очакваш никога не идва. Не идва може би поради това , че не му е дошло времето да го получиш или пък просто не си го искал достатъчно много и силно. Докато мислиш и премисляш тези си въпроси и дадените ти отговори, светът около теб сякаш започва да се върти с бясна скорост и животът ти започва да върви като на кино лента. В единия момент си на някой покрив на блок, в другия на някоя пейка до блок , а после изведнъж се осъзнаваш и виждаш, че си сам в леглото си и тази кинолента са просто едни хубави спомени, спомени от отминалите дни на щастие. Чувстваш, че като затвориш очи човека, който искаш да е до теб сякаш магически се пренася там къдео искаш. Толкова близо, че можеш да усетиш парфюма му.. да знаеш, че е просто там - близо до теб. Но в следващия момент отново отваряш очи и виждаш, че ти си тук, а той някъде там – далече от теб, при някой друг с когото се чувства по-щастлив. Въпреки това ти не можеш да спреш да мислиш за него. Всеки негов жест или дума могат да те докарат до пълен екстаз, до състояние, в което ти вече няма какво да искаш от живота. Имаш си всичко. Имаш човек до себе си, който те прави щастлив, който може както да те разсмее, така и да те разплаче.. Това ли е нещото “любов” Питам то ли е? Неразделната част от “красивия” ни живот. Ако това е тя нека се покаже, нека ме убеди за какво умирам и се прераждам отново ден след де. Да ми каже “Ето ме, това съм аз. Нека бъда част от теб. Нека изпълвам сетивата ти, нека сутрин се будиш с мен и вечер да не можеш да заспиваш от мен. Да знаеш за какво си заслужава да живееш и за какво да умреш. Вземи ме!” И некога бъдем едно цяло с нея........."
вторник, 14 септември 2010 г.
Втори шанс
Днес се подсетих за едно от първите ми по-сполучливи и силни писания. И си мислех, че и преди съм го поствал, но се оказа, че май май не съм. Ако съм, енджойвате го пак. Винаги е актуално. То и още едно друго, пълна негова противоположност са писани в разстояние 2 минути едно от друго. Писани в далечната 2005та година. enjoy... "
Втори шанс... А дали наистина има такова нещо ?! Дали просто не е една илюзия, която си създаваме за да намалим болката в себе си. Винаги е по-лесно да кажеш : “Другия беше виновен, не мога да направя нищо повече.” Но и това почти винаги се оказва илюзия. Просто не си устроен така.. Не можеш да забравиш реалността, да забравиш онова, което е било и онова, което ще бъде. Знаеики всичко това ти все пак продължаваш да упорстваш, да увеличаваш страданията си, опитваики се да ги намалиш...
Човек-утопия. Човек, който знаеш, че не можеш да имаш или вече не можеш да имаш поради това и онова, поради този и онзи. Ти продължаваш да раздаваш ли раздаваш частици от себе си. Взимаш други ако ти се дадат, ако ли не – отваря се празнота в теб. Празнота, която вече няма как да запълниш. Лицето ти става студено, без грам емоция. Очите ти стават празни. Усмивката ти студена и през зъби. Започваш да се разхождаш като призрак по улиците. Нито виждаш хората, нито те теб.
Риск печели, риск губи.” Така казват хората. А дали наистина има “риск печели”, ако има защо тогава никой не се пробва ? Остават си без риск, не губят евентуално нищо, но и не печелят нищо... Може би пък емоциите не могат да се споделят напълно никога. Може би пък винаги не получаваме онова, което ценим и желаем, а онова, което ни желае и цени. Така обаче пак липсва емоцията и от двете страни едновременно. Пак има наранени, пак чакаме своя втори шанс. А някой наистина може ли да ми каже дали “ Има ли втори шанс или това са само слухове, подхвърляни от хората, на които такъв вече не им трябва?”
"
Втори шанс... А дали наистина има такова нещо ?! Дали просто не е една илюзия, която си създаваме за да намалим болката в себе си. Винаги е по-лесно да кажеш : “Другия беше виновен, не мога да направя нищо повече.” Но и това почти винаги се оказва илюзия. Просто не си устроен така.. Не можеш да забравиш реалността, да забравиш онова, което е било и онова, което ще бъде. Знаеики всичко това ти все пак продължаваш да упорстваш, да увеличаваш страданията си, опитваики се да ги намалиш...
Човек-утопия. Човек, който знаеш, че не можеш да имаш или вече не можеш да имаш поради това и онова, поради този и онзи. Ти продължаваш да раздаваш ли раздаваш частици от себе си. Взимаш други ако ти се дадат, ако ли не – отваря се празнота в теб. Празнота, която вече няма как да запълниш. Лицето ти става студено, без грам емоция. Очите ти стават празни. Усмивката ти студена и през зъби. Започваш да се разхождаш като призрак по улиците. Нито виждаш хората, нито те теб.
Риск печели, риск губи.” Така казват хората. А дали наистина има “риск печели”, ако има защо тогава никой не се пробва ? Остават си без риск, не губят евентуално нищо, но и не печелят нищо... Може би пък емоциите не могат да се споделят напълно никога. Може би пък винаги не получаваме онова, което ценим и желаем, а онова, което ни желае и цени. Така обаче пак липсва емоцията и от двете страни едновременно. Пак има наранени, пак чакаме своя втори шанс. А някой наистина може ли да ми каже дали “ Има ли втори шанс или това са само слухове, подхвърляни от хората, на които такъв вече не им трябва?”
"
четвъртък, 9 септември 2010 г.
А сега какво ?
Днес сутринта за 1 час си намерих 10 кламера. Посветените могат да предполагат как съм се чувствал. Та.. пописах. enjoy... "Живота ни учи да заместваме възможно повече и по-добре. Да грабим с пълни шепи, дори и от това, от което не ни се предлага. Някак си, такава ни е природата. Както всяко друго нещо и това има своите, поне две гледни точки. На взимащия и на ограбения. Няма как и двете страни да са доволни, ако не са си задали един на друг екзистенциалния въпрос – А сега какво ? . „Какво” може да оставим на времето, може и да се потрудим и да разберем сами."
сряда, 1 септември 2010 г.
Спомени
Малко но от сърце :) enjoy...
"Песен, която не можеш да забравиш. Песен, която не можеш да слушаш. Това и още много други спомени. Когато сме много или дори прекалено с някого, научаваме много. Спомени. А когато пътищата ни поради една или друга причина вече се разделят, се чудим какво да правим с тези спомени.
Треперим пак пред утрешното минало, а вчерашното бъдеще горчи.
"
"Песен, която не можеш да забравиш. Песен, която не можеш да слушаш. Това и още много други спомени. Когато сме много или дори прекалено с някого, научаваме много. Спомени. А когато пътищата ни поради една или друга причина вече се разделят, се чудим какво да правим с тези спомени.
Треперим пак пред утрешното минало, а вчерашното бъдеще горчи.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
