Eeyore's Thoughts

Изборите

2012-01-24T10:47:00.000-08:00

Миналия вторник като пътувах към Пловдив имах малко повече време да мисля за глупости и.. enjoy..

"Решенията, които правим не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. До толкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво не. Всичко е там пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал да ги направи. Може да следваме предначертания път до там, до където знаем, че все пак ще стигнем. А пък може и от време на време да пробваме да открием някоя нова тайна пътечка, а пък където ни отведе - там. Все пак нямаме чак толкова бърза работа."

Не две, а три в едно куатро..

2012-01-11T15:01:00.000-08:00

Някои месеци пиша по 2 неща, днес написах три. Трите много различни и все пак имащи общо начало.. enjoy..

"Животът ни е като компютърна програма. Трудно всеки би го сравнил така. Но и трудно всеки вижда нещата по моя начин. Та търсим все нещо, някой , който е временна версия и има пробен период 30 дни и последствие намираме начин, по който ако сме доволни от нея да я направим безвременна. Без срок, без идея дали няма да ни омръзне. С времето понякога ще се налага да ъпдейтваме програмата, тъй като света постоянно се променя. Ще излизат и програми, по-добри и по-удобни от тази, която използваме. Тогава има два варианта, може би три. Да сменим програмата, да ъпдейтнем нашата или да си оставим нашата такава, каквато е. И трите варианта винаги са възможни. Дори ако сме съхранили достатъчно добре нашата си програма някъде, ако ъпдейта не ни хареса може да възстановим всичко така - както по времето когато ни е харесвало."

"Една от истините за живота е че се раждаме сами и умираме сами. А през останалото време някакви хора ни пречат. Малцина са тези, които не се раждат сами и още по-малко тези, които не умират сами. Това ме кара да се замисля, че дори и тази “истина за живота”, не е точно истина. Дори и в нея има изключение. А когато почна да се съмнявам в общоприетите убеждения се раждат безумните идеи за живота от нещата.
Когато подложа нечия истина на съмнение единственото, което получавам е моята лъжа. За това знам, че всяка истина и всяка история си имат своите две страни. Една за пред хората и една за пред нас. От време ги бъркаме коя, коя е, но то е за добро. А пък и единственото наистина сигурно нещо на този свят, го е казал Айнщайн : Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. Не съм сигурен само за първото. “"

"The less we know, the less we care, but when love’s come around then we should be so aware. Because, when it hits you, the less u know the much you care, but you should be prepared. The less you care, the more you know and why is there, that and this all ? We ask, you tell, but in the end we all feel like tramps in a motel. Too slut, too used, too much been there done that, to say what is what."

За плановете

2012-01-04T23:43:00.000-08:00

Е, дойде и време за пост номер едно за 2012. enjoy...

"Сега имаш едни планове. После други. Единият се проваля, вторият се променя и в крайна сметка кроиш нови. Опитваш се да се адаптираш как ли не. Няма начин. Все успяваш някак си, в някоя посока. За нещо ще ти трябва мъдрост, за друго ще ти трябва дързост, а за трето търпение. Кога всички тези неща си заслужават, само големият план, голямата картина може да покаже. Тя така или иначе вече е скицирана, само чакай някой да я оцвети с правилните шарки. Да й вдъхне нужния живот.
Сега рисуваме обилно по картината от днес. Чудно дали така зацапваме тази от миналото и ако е така дали изобщо вече има значение. По-важното е тази за бъдещето да остане неопетнена или поне с твърде лек, почти незабележим щрих. За това художника-мечтател трябва да си намери един писател, който с думи да му нарисува цялият му план-мечта. А така художника ще може да направи нов още по-хубав план, за който няма да се иска нито мъдрост, нито дързост, нито търпение. Чисто и просто много усмивки.
"

Love story

2011-12-18T05:29:00.000-08:00

Едно малко стихче на английски. Половината от него е цитат от Charlotte Brontë . Но просто ми се върза доста добре когато го писах и така си остана. enjoy..

"From all my heart, from all my soul, I kinda like your all. So strange, so cruel, my heart and my mind are going to a duel. What happens in Selce stays in my syrce. The human heart has hidden treasures, In secret kept, in silence sealed; The thoughts, the hopes, the dreams, the pleasures, Whose charms were broken if revealed. And finally the book of life had come true by completing The Bucket list by kissin Zu.
"

Истината остава тук

2011-11-28T22:35:00.000-08:00

ПИФ - Оставам тук . Нямам какво повече да добавя като коментар. enjoy

"Понякoга съм се чудил дали премълчаването на част от истината е равностойно на лъжа. Дали има такова нещо като половин истина. По-скоро има няколко, които си противоречат и взимаме тази, която за момента ни изнася най-много. Така започваме една безкрайна игра на думи, игра на истинско-неистинско, в която със сигурност ще сгрешим, дори и да сме прави.
Опитваме се да споделим част от истината, но тъй като тя е не е достатъчна, другите почват да имат съмнения, да се разколебават. А времето си минава, всеки ден идва нова истина, а с всяка нова истина някоя стара бива забравена. А ако не забравена то поне преиначена, променена в друга, вече непозната. А тогава кому е нужна след като вече не я познава.
Чудим се защо тази истина, която се вижда не е тази, която реално се опитваме да докажем. Със сигурност очите виждат по-малко от сърцето, но толкова ли да се заблуждават. Кой, кого лъже? Защо го лъже? Ще си помълчат, след това ще направят някоя глупост. И така нов ден, нова истина .. „Коси, напомнящи море... по устните ти се чете..”
"

Каквото- такова

2011-11-26T02:55:00.001-08:00

Не съм сигурен коя точно вечер преди да заспя го писах, но е някъде в последния месец. Онзи ден случайно го прочетох, хареса ми идеята ми.. и.. enjoy...
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"

Сънища и мисли

2011-11-16T23:21:00.000-08:00

Сънувах някакви странни неща и в крайна сметка се събудих... enjoy..

"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "

В чакане на щастието

2011-11-13T06:04:00.001-08:00

Малко вдъхновение за щастието... enjoy...

"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"

Красивата истина

2011-11-03T10:58:00.000-07:00

Днес денят ми започна красиво. Имах и малко вдъхновение по време на работния ден. enjoy..
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."

It's all about the song

2011-10-27T02:53:00.000-07:00

От сутринта ти ми се въртеше една песен в главата. Много исках да я споделя и ми дойде тази идея. enjoy... "Всеки познава чувството да иска да поздрави някого със стотици песни. Песни, които е сигурен или поне се надява да донесат същия емоционален заряд, който са ни донесли и на нас. Да могат да възпроизведат същата онази мигновена усмивка, която се прокрадва в нас. Онази мисъл - О, да това е точно за мен.
В повечето случаи може да го направим съвсем спокойно, без да се притесняваме, без да имаме угризения. Но това е когато не ни се налага да мислим. Наложи ли, усъмним ли се, трябва наистина сериозно да обсъдим със себе си дали това цялото мислене си заслужава. А ако е така, то песента няма значение."

All you can do is try

2011-10-25T13:55:00.000-07:00

Един, два интересни разговора доведоха желанието ми да напиша това нещо. Мен лично финала отново най-много ме грабна.. enjoy..
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."

Мозъчна атака - Секс

2011-10-09T05:34:00.000-07:00

Този и предишните два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е третата. Съответно Секс. enjoy...
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "

Мозъчна атака - Отчаяние

2011-10-07T23:06:00.001-07:00

Този, предния и следващия пост са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е втората. Съответно Отчаяние. enjoy...
"Отчаянието идва под различни форми и по различни поводи. Никога не знаеш кога и как ще те удари. Обикновено е когато най-малко очакваш и там където най-много те боли. Тогава ставаш много остроумен. Идват ти много тънки обиди към всички. Всички са виновни. Ти никога не си. Ти няма как да си виновен, нали ? Та ти си в отчаяние. Глупости на търкалета. Не че и другите не са виновни, но не само в техните действия трябва да търсиш отчаянието си. Както има една приказка „Да, да. Нека зарежа всичко и да се занимая с твоите проблеми.”. Няма как да искаш от някой да се отчая с теб. Грозно е. Подло е. Тъпо е. Сам трябва да размениш своята половин празна чаша, с половин пълната. Това е единствения начин. А да и времето. Най-лошото от всичко е че с времето се отчайваш повече. Не става само с време. Не става само с ядене. Трябва и акъл. В момента, в който си на дъното знаеш, че има и по-надолу. Така, че защо да не се отчаяш повече ? Или пък.. може да направиш нещо по въпроса."

Мозъчна атака - Любов

2011-10-07T02:12:00.001-07:00

Този и следващите два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна втората. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е първата. Съответно Любов. enjoy...

"Нещо към, което винаги съм се стремял, но май никога не съм разбирал. Нещо, което всички си мислят, че искат да открият, но дори да е под носа им го подминават с лека ръка, защото идея си нямат какво е тя/то. През годините човек залюбва много неща, по много различен начин. Дори съм убеден, че заобичва едно нещо по различни начини. Както хората, така и любовта се променя. Никога не може да е същата каква е била едно време. Дори и това „едно време” да е било преди месец, два, година.. Любовта не е само да обичаш. Тя е да разбираш. Да разбереш първо себе си. Да не ревнуваш. Да не ревнуваш себе си. Да не ревнуваш другия. Любовта е да знаеш какво искаш. Да можеш да разбираш. Да искаш да можеш. Едва ли ще има някой някога, който да може да напише ултиматния стих за любовта. Да може изцяло да я обвие в думи, цветове или каквото и да е. Какво е тя ? Можеш ли да я пипнеш ? Можеш ли да я вкусиш? А как тогава знаеш какво е ?"

Хората с късмет

2011-09-26T22:58:00.001-07:00

enojy...
"Много хора получават много неща ей така от нищото. Просто, защото имат късмет. Много хора си играят с този късмет по начин, по който на него не му харесва. Убедени в своята правота, те нагло искат още. Макар, че то на хубавото бързо се свиква и кой ли няма да иска още повече. Малцина се задоволяват с нещо хубаво без да искат повече. Почти сигурно е, че те са хората без късмет. Защото веднъж опитал от този наркотик, той едва ли може да се контролира. А понякога са толкова арогантни, че обръщат гръб на късмета само, защото се мислят за неуязвими. Не всички осъзнават своята глупост и не всички, които я осъзнават правят нещо по въпроса. Тъй като прекалено много време им се дава прекалено много, те почти са загубили тръпката от това да се зарадват истински на това, което получават. Единственото, което искат след като то свърши е още. Не виждат половина пълната чаша, а единствено половина празните шепи.
Всеки предполага, че им е наистина лесно. Та как може да са нещастни като получават толкова много ? Колкото получават, толкова и губят. Което по прости сметки излиза освен, че прекарват повече време щастливи от обикновения човек, имат и доста повече моменти в търсене на смисъла на живота. И така ден след ден, бързат да открият нови неща, нов смисъл, а забравят смисъла на наученото.
"

Така е с живота, така е с всичко

2011-09-13T23:21:00.000-07:00

enjoy...
"За да намериш нещо първо, трябва да подредиш няколко други неща. Така е с живота, така е с всичко. Сигурно има и такива, които могат да се пресегнат през бъркотията и да вземат това, което им е нужно, но малцина са тези. Все едно редим пъзел от много, много части. Първо всички си приличат. После почваме да ги различаваме малко по малко. После пак остават само еднакви, за това подреждаме и тях според приликите им. Взимаме малко от тук, редим малко там. И частите малко по малко стават картина. Лошото е като изгубим някоя част. Може и да наредим всички други, но пак няма да е същото. Така е с живота, така е с всичко.
Докато едни редят пъзели, другите рушат империи.Ядосаният ум бил ограничен ум. За някои е по-добре винаги да са ядосани, защото така или иначе са ограничени, поне да използват бонуса, който им се предоставя. Други пък се опитват да стоят спокоини, което ги ядосва още повече. Трети имат дзън спокойствие. Така е с живота, така е с всичко.
"

Маски

2011-09-05T22:51:00.000-07:00

Последно съм бил отпуск Март месец (последно имам пост Март месец) и сега на мозъка ми му идва малко стресиращо да има толкова свободно време за мислене и твори.. Enjoy ...
"Маската е за всеки ден. Лицето не е за всеки. Нея можеш да я сложиш пред всички. Него не можеш да го покажеш почти на никого. Както мъжа и жената, рядко те са истински съвместими за дълго време. Рядко те се съгласни с чуждото мнение. Рядко те има свое такова. Маската е нещо преходно. А лицето е нещо лично.
Слагаме си маската за сън, за да може да се събудим с лицето на деня. Ставаме с маската за деня, за да може да си легнем с лицето за вечерта. Едни безумни смени на характери и интереси. Но в крайна сметка, каквото – такова. Всяка маска е ново лице, което приемаме. В края може и да забравим за маските, защото няма да знаем какво са лицата. А лицата .. те са лични.
"

Късмета и съмненията

2011-09-04T23:52:00.000-07:00

Тези дни съм "сила" след половин година затишие. enjoy... "Късметът е нещо, което идва с вътрешния мир на човек. Минимум, защото тогава горе долу знае какво и кога иска. Когато си ядосан, тъжен това веднага рефлектира на късмета ти и го прави точно такъв, какъвто си ти. Всеки знае две и двеста. Всеки знае, че когато търсиш нещо, много силно го намираш, но и всеки знае, че най-хубавите неща ги намираш, когато най-малко ги търсиш. Така е и с вътрешния мир и късмета. Понякога трябва да вярваш в тях, понякога трябва да не се надяваш на тях.
Дори и да има такива неща като аксиоми, то е защото и те някога са били теореми. Трябвало е някой да ги докаже. Трябвало е някой да повярва в късмета си, когато най-малко се е надявал в него. Съдбата обича смелите, а най-много се давят добрите плувци. На кое да вярваш ? На себе си. Ако почнеш да нямаш вяра в себе си, какво правим ?
"

Малко за срещите и не се сърди човечето

2011-09-01T09:39:00.000-07:00

enjoy..."Някога влаковете се засичат на много странни места. Ти си някъде там и една неочаквана среща - хоп. От толкова много пътеки, линии - точно тази, сега ? Какъв е шанс ? А какъв е шанса да сме заспали и да я пропуснем. Ами 50-50. Или сме или не сме. Както и при доста други неща, средно положение няма. Но както в игра на "Не се сърди човече" хвърляме отново зара и каквото - такова. Местим пионката докато все още ни позволяват. А когато нечии зар съвпадне с нашата позиция, той не винаги има избор да не ни върне върне в изходната позиция, от която дълго сме се опитвали да избягаме. А пък и да има избор не е сигурно, че пак няма да го направи. Но все пак всяка среща завършва с раздяла. Във всяко уравнение има по едно неизвестно. И със срещите е така. Или ти е ясно началото или краят. Има и някои гении, които знаят и двете, но дори и те са минали в период, в който не знаят всичко. А за всеки друг, който не е гений, но иска да е талантлив и да има повече късмет, отколкото му е нужен ще трябва освен да си повярва, ами и да се постарае. Хвърляй зара и мечтай."

Правилните думи

2011-03-29T13:29:00.000-07:00

Странни обстоятелства, примесени с хубав филм и малко пиано. Резултатът - enjoy...

"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"

Нередактирани промени

2011-03-14T16:13:00.000-07:00

enjoy... "Случват се неща, а после други неща, трети и така нататък. Периодите между тях наричаме промени. Светът се променя, а ние се нагласяме спрямо него. Промените били за хубаво. Промените показвали скрити възможности. За мен лично промените са нещо хубаво за не този, който има нужда от тях, а за този, който ги иска. Защото както всички знаем едно е да трябва, друго е да искаш. Опитваме се да променим всичко, което се забелязва лесно и да избегнем всичко, което има нужда да се промени, но е заровено дълбоко. Доза ненужден порядък, в свободата на избора. В света без граници, да си сложим примерна гримаса, кому е нужно ?"

True story

2011-02-15T02:43:00.000-08:00

Обстоятелствата бяха такива...[09:21:01] - Zy - каза:mislq 4e sum podgotvena
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "

Въображаемия опит

2011-02-01T12:14:00.000-08:00

Първа актьорска репетиция за календарната година. Няколко предишни идеи, които много добре се вплетоха в сегашната.. enjoy...

"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.

А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"

Назад в спомените...

2011-01-23T10:07:00.000-08:00

.Сега си преглеждах папката с писанията, които не съм публикувал през годините. Не прочетох всичко, защото са стотина плюс.. Но пък от първите 6 си харесах 3. enjoy...

"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.

Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.

Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.

"

Кръстец vol. 2

2011-01-16T05:18:00.000-08:00

Явно там ми е предназначено да пиша някакви неща всеки път. Това аз си ги определям като леко емо-хейт писание. enjoy...
"Затварям очи и чувам. Очите отворени понякога не чуват това, което се вижда. Сетивата се изостряли, когато загубим някое. Когато спреш да чувстваш, тогава просто.. виждаш. Виждаш всичко, за което не си имал време и желание да видиш. Тъмното не е чак толкова тъмно. Светлото е било някъде там завъртяно. Поглеждаш, че всичко е на обратно. Виждаш, че розите не са цветя, а просто изтъркани цветове. Цветове на отминали желания. Цветове на изгубени мечти. Изгубени, останали само бяло и черно. Или-или. Нищо повече, ала и нищо по-малко. Един прост синтез в нищото. Необмислено начало, за безсмислен край."

Очаквания

2011-01-09T10:42:00.000-08:00

..enjoy

"Прочетох едно изречение „Какво може да очаква човек?” и някои от последвалите коментари. И се провокирах да мисля, какво наистина може да очаква. И колкото повече пиша, с времето осъзнавам, че мирогледа ми се променя значително много. Винаги се опитвам да виждам нещата от някоя по-реалистична страна, но тя с всеки ден се изкривява все повече и повече. Всеки ден – нова реалност, ново виждане. Не мога да кажа със сигурност, дали е по-добре да очакваш да не очакваш и да изживееш не толкова пълноценно дадено време или да очакваш, да изживееш малко по-добре това време, но в крайна сметка да останеш с много неизпълнени очаквания. Третия вариант, в които имаш очаквания и те се изпълняват, изобщо не го споменавам, защото е ясно, че той е най-приемливият. Зачудих се какво мога толкова да очаквам, което не ми се е случвало. Да очаквам ли черно и да видя и някой по-бял нюанс или пък да се опитам да видя розовия свят, но пък да ме върнат в сивия? Или кога ще спра да отговарям на въпроса с въпрос, за да получа нов въпрос...."

Микс фикс

2011-01-05T23:38:00.001-08:00

От началото на новата година написах няколко неща, но все малки и някои звучащи незавършено, но кой знае кога ще ги завърша. Днес ви представям едно от тях. enjoy..

"Време е малко да подредя гардероба си. Кой знае колко забравени неща има там. Изгубени, непотърсени ,непотребни. Време е да ги извадя и да ги сложа там където няма да ми пречат, за да мога да си сложа нови. Такива, които ще ми подхождат повече и няма да се скъсат за месец, два. Не мога да извадя всичко, защото няма да ми остане нищо и за това съвсем нормално ще си оставя и някои по-хубави от старите. За това - усмивка и по магазините."

They call it - perfect match. We call it - coincidence. She call it - faith. I call it luck.

2010-12-28T23:36:00.000-08:00

Докато се прибирах снощи към нас и нямах как да си запиша мислите някъде, тъй като дори и батерията на гсм-а ми ме остави, ми дойде тази мисъл в главата. За мое щастие я запомних и веднага я записах, докато не изчезне в безкрая. enjoy...

"Едната гледна точка – невъзможна. Хората около нас понякога виждат неща, които ние не можем. Но пък и виждат такива, които са много далеч от реалността. Те му казват „перфектно съвпадение” (perfect match). Там идва нашата гледна точка. Ние искаме и виждаме много по-малко, но пък много по-дълбоко. Ограничени в неограниченото. Свободни да виждаме, макар и заслепени. Ние му казваме „просто съвпадение” (coincidence). Тъй като не всичко е едно цяло има освен общи гледни точки, поне две индивидиуални моята и нейната/неговата. Нейната/неговата гледна точка. Тя/той вижда това, което изнася. А гледа да й изнася по-романтичната неща на нещата. За това и отговорите са по-прозрачни, по-незадоволяващи, но пък временно доста по-красиви. И именно заради това тя/той го наричат „съдба”(faith). И идва моята/твоята гледна точка на нещата. Аз и ти приличаме малко на „ние”. Не мога да видя всичко, което става около мен. Мога да имам реална престава за нещата, до толкова до колкото съм решил да се задълбоча. Този избор е малко труден, защото когато почна да ровя по-дълбоко рядко откривам нещата, за които съм тръгнал и леко се разочаровам. За това понякога обичам да си стоя отгоре. Аз му казвам „късмет”(luck). "

Знания, формули..

2010-12-26T10:53:00.000-08:00

Две седмици отново ходя пеш на работа и по пътя за там взех пак да си пиша. enjoy...
"Никой не знае. А ако все пак знае, то какво ? Познанието е нещо много относително и много преходно. Звучи колкото и клиширашно, до болка познато, толкова и всеки път различно. Ние сме някога там, а то.. винаги е намирало своя път. Път безкраен. Път с много въпросителни, но по-добре така, отколкото безразличиеото на ежедневието и път без цел и посока.
A времето неусетно се понася към безкрая. И тогава се замисляме за края. Почваме да се питаме, за едни ултиматни неща За всяка крайност и за всяка трайност. Опитваме се да въведем математически модел, в който да има кратност. Трябва единствено да не се разочароваме, когато все още не намираме тази ултиматна формула, тъй като с времето към нея се добавят нови константи, неизвестни. Измисляме си, понагласяме нещата и всичко идва на мястото си след време. Формулата с константите и неизвестните е пренаредена, с нов смисъл и сме забравили за старата. Мислим единствено как да подобрим новата. Върнем ли се назад, значи нещо се е объркало, а обърквациите, никога не са били нищо хубаво.
"

H to the E

2010-12-20T11:07:00.000-08:00

Г-н Никалай Тадароф снощи ми зададе една интересна тема. Да пиша когато съм в онова особено състояние на духа. То освен състояние стана и нещо като главна тема на писанието. А след това като прочетох и едно изречение във фйесбука, всичко си дойде на мястото. enjoy...

"Щом да обичаш, значи да страдаш -> да мразиш, значи да си щастлив?

Скоро прочетох това екзистенциално изречение за живота. Накара ме да се замисля, колко по-лесно е да мразиш обичайки, отколкото да обичаш мразейки. Няма по-добро чувство от това всичко да е в краката ти, а то ще застане там само когато го накараш. Всички се питат колко точно е тънка разликата между любовта и омразата, но по някога аз не виждам ясно разграничение между двете. Има любов към омразата, омраза към любовта. Всичко е една игра на думи, в която ти си победител ако можеш да изпревариш нещата. Да си първият от горе, защото от там всичко може да изглежда малко, но по-добре така отколкото да трябва коленичиш некиму.
"

Студ

2010-12-15T11:07:00.000-08:00

Публикация номер 125 и втора година за Eeyore's Thoughts. Зима си е, студено е. Благодаря на всички, които следят често или поне малко блога. За 2 години сте около 100на човека по мои сметки, което никак не е зле. Някой ден ще издам "Мемоарите на едно Йори" и тогава ще знам, че поне някой е чел нещо от тях. enjoy...

"Малко е студено. Как ли мога да се стопля? Кой ли може да ме стопли. Днес всеки си оставя я душата в хладилника, я просто обича снежните виелици. А аз искам просто на топличко. А сега вечер поемам по тъмните и студени пътеки към познатото непознато. А там е.. студено. Но не настръхвам от студа, а от топлината. Не треперя от студа, а от топлината.
Студът не е сив, но не е и бял. Не може да го измерим с малко или много. За всеки той е различен. Няма как да знаем, какво, кога, как и защо. Колкото и да се опитваме, разни хора – разни идеали, по разно време в разни ситуации. Рано или късно.
Дали търсим отговора в студа, дали в топлината ? Дали въпросите ни са студени или пък стоплят душата ? Дали си играем със студеното ни „аз”, за да постигнем топлина? Кой знае. Само знам, че всеки студ е началото и краят, а топлината това, което има между тях.
"

Идея

2010-12-12T23:34:00.000-08:00

С наближаването на втората годишнина на Eeyore's Thoughts, творческият порив в мен отново взе да извисява глас. enjoy...
"Важна е идеята. Тя може би е идеала. Може и да е просто идея без цел. Може да е просто една забравена усмивка. Идеал, който не трябва само да гоним, а да изживеем. Идеалната усмивка за идеалната идея.
А какво точно е тя ? Мисля, че е нещо като тънката граница между реалността и фантазията.
Не всичко е черно и бяло. Розово или сиво. Има много различни начини за да покажем едно единствено нещо. Взимаме нещо старо. Харесваме си го. Опитваме се да го променим като добавим нещо ново. Не се знае дали ще проработи, но пък си струва риска. Все пак не е като да мислим всичко от начало.
Всичко е неясно. Няма нито начална, нито крайна дестинация. Има само идея. Понякога тя натоварва, понякога ни дава желание. Това, което ни трябва да знаем е това, което можем да бъдем. А е така, защото няма винаги да е „всичко или нищо” , „ сега или никога”. А като е така е много по-приятно да се отдадем на „сега” и да не ни трябва да знаем нищо друго."

Само..какво

2010-12-05T08:37:00.000-08:00

Вчера имах интересна, задълбочено интелектуална среща, на която бяха анализирани доста проникновени размисли за бита, интелектуалната деградация и т.н. Единият ми събеседник ми зададе интересна тема за писане. Самоубийство. Ей това написах аз на примависта. enjoy...

"Самоубийство. Точка. Звучи ми малко повече като многоточие. Няма как де. Всеки ден се самоубиваме и самоунищоваме по малко. Сами избираме своята отрова. Но пък я приемаме и това ни прави по-малко нещастни. Има какво още да се иска, но Раят може да почака. Има достатъчно от него и тук. Всяко ново самоубийство, води до появата на една нова перспектива за деня.
Трудно е да се каже какво точно му е хубавото на този избор. Но за да го има като опция значи има своят чар. Би било чудесно обаче той да остане дълбоко скрит за нас.
Не знам дали има философски поглед над всичко това. В опита си да запазим добрия спомен за миналото, лишаваме себе си от бъдещето. Кому е нужно ? Защо това убийство на емоцията ? Огледай се, ослушай се и ако я няма, тогава премини нататък. Забрави вечността и приеми днешният ден, толкова хубав колкото е. А утре още по-самоубийствено се хвърли в океана от емоции.
"

Писателски клуб "Малко емо" Кръстец

2010-11-02T14:59:00.000-07:00

Имахме една интересна авторска вечер, да не кажа сутрин. Благодаря, за което на Ники и Наталия. Ами..enjoy...

"Летим. Летим. И кацаме. Искаме да полетим. А дори не подозираме колко малко ни дели от шеметния, безмоторен, безумно опасен и въпреки това кратък и красив полет. Малки неща и още по-...големи нови значения на „удивление”. А пък ако в нашия си полет срещнем нечий друг, какво по-подходящо да полетим заедно, било и то както знаем за кратко, но пък за много хубаво.
Сигурно ще поставим много многоточия от полет до полет, но след това следват няколко хубави изречения. Несвързани, неразбрани за повечето хора, но пък наши си. Незаменими. Неповторими .. силно казано, но пък защо не ?
Ще се лутаме, ще се лутаме. Ще обещаваме, но колко ще изпълняваме ? Ще си задаваме екзистенциални въпроси, но кой знае на колко от тях ще намерим задоволяващ ни и адекватен отговор. Всеки ще има какво да каже. Все ще имаме въглени за разпалване, огън за поддържане. Или иначе казано нещо, което да ни интересува достатъчно много, за да отделяме времето си специално за него. А времето си е наше. И се случва така, че другите крадат от него. Понякога с наше позволение, понякога без. Но пък сигурно ще е за добро.
Знаем, че ненаказано добро – няма. Въпреки това, доброто си го вършим и нека пък да сме най-лошите и най-„наказаните”. За едните усмивки чужди най-доброто ще дадем.
Все някога ще надникнем в нечии чужди мечти и идеали. Какво ли ще открием там ? Дали ще ни хареса ? Дали ще можем да шепнем в ухото на фантазиите чужди ? Само онова... времето знае. Само то ще каже. Единственото е....
"

Душата

2010-10-27T13:34:00.000-07:00

Лиричния ми отдушник си заслужи .... enjoy...

"И така ден след ден, всичко е красиво, всичко има своята цена. Всеки я знае и ако е достатъчно щастлив, не гледа в съседните витрини, кое как се оценя. Душата била безценна казват. Макар и нещо, което не притежаваме, все пак е най-ценната разменна монета. Все по-малко и малко може да я усетим у някой друг. А когато го направим това е за нас едва ли не екстаза на живота ни и вплитаме ежедневието си в един лирично-романтичен свят на недоизказани, но въпреки това красиви моменти. Какво искаме да кажем с това ? Това, че всеки може да обича. Въпроса е да обичаш с душа. А дали ще ставаш всяка сутрин да носиш закуска и дали ще правиш всяка вечер релаксираш масаж, не е чак толкова важно. Важна е.. коя ?.."

Есен

2010-10-21T23:19:00.000-07:00

Прибирах се след репетиция и след по бира след репетиция и какво пък видя в тези листа болния ми мозък.. enjoy...
"Есен е. Вече. Прибирах се и видях нещо, което всеки е виждал, но му обръща такова внимание. Вятъря подреждаше листата в няколко последователни, перфектно оформени купчини. Листата, които са събирали мъдрост през пролетта и лятото. Нещата, които са ни са случили през този период май са точно тези листа. А есенният вятър е равносметката, която си правим. Какво сме научили. Какво сме събрали. Кое в коя купчина бихме сложили. Ще има ли неща, които все пак ще останат извън купчината и ще се чудим къде точно да сложим."

There always be a little something..

2010-10-18T14:47:00.000-07:00

Всичко тръгна от заглавието, което ми дойде като изречение вчера. А днес ми дойде останалата част от вдъхновението.. enjoy...
"Онези малки неща, които променят ежедневието ни. Онези, които го спират. Онези, които рядко виждаме. Онези, които сме забравили. Онези, които не искаме да забравим. Онези, в които се взираме във всеки един момент. Онези, които го забързват. Всичко тръгва в една посока и може да се извърти пак така, че да сме в точка А.
Винаги ще има нещо малко. Нещо, което ще ни човърка. Нещо, което и да отричаме, да изтриваме, не бихме могли да изтръгнем. Идва и неизбежния въпрос. Дори и там, дори и да не може да ги изтръгнем, колко големи са точно тези малки неща? Ако все пак излезе на яве, то достатъчно голямо ли ще бъде ?"

Изгубените кламери

2010-10-11T12:17:00.000-07:00

Легенда : Намерен кламер носи щастие. (край на легендата). enjoy..
"Изгубен кламер, вграден на жп гарата. – Щастието идва и ако бързо не се качиш, то си заминава ? Сигурно ще има и друг влак, но колкото по-далечна е дестинацията – толкова по-малко и по-на-рядко става той. За това по-добре билет с глоба, отколкото да чакаме неясен брой часове и все пак да изхабим всичките тези...
Кламер на прага на вратата. Праг на щастието, който чака да преминеш ? Виждали сме го преди това, но никога не сме подозирали, че като преминем от другата страна ще намерим много. Но те хубавите неща стават така – незнаейки. А незнаейки е тогава, когато не го мислим. Днес. Тук. Сега.
"
П.п. първия кламер намерих го видях на Жп гарата в гр. Пловдив в неделя вечер, а другият днес на прага на младежки дом :)..

Подкуп или не ?

2010-10-10T11:57:00.000-07:00

Не знам от къде ми дойде точно за купуването на щастието, но имах малко повече свободно време докато си чаках на Rosenhof и пописах. enjoy..
"Казват, че не можеш да си купиш щастие. Според мен вариантите за това са два. Първият е, че не можеш да си го позволиш в момента. Лошото при този вариант е, че не се знае дали след време същата оферта ще важи. Може би да, може би не. За това по мое мнение трябва дори с цената на малък заем да си опитаме късмета. Вторият вариант е, че никой май не се опитал просто да го подкупи. Не е нужно да го купува изцяло. Един, два или малко повече малки подкупа и – на ти щастие. Не винаги трябва да даваш, за да получаваш. Според вас сигурно има и други варианти. Сигурен съм. Аз пък искам да виждам нещата така."

Едно "може би"

2010-10-06T23:32:00.001-07:00

Снощи пуснах думите сами да говорят за себе си, без да се опитвам да търся какъвто и да смисъл в тях. Тази сутрин на повторен прочит открих, че те имали къде скрит, къде не скрит смисъл. enjoy...

" “Mоже би” е просто един израз на несигурност, с който искаш да кажеш учтиво не, но същевременно си отваряш вратичка за евентуален вход. Това е много ловък похват, с който повече хора обичат да разсейват противника си. И казвам противник, защото те го възприемат така, а не като половинка. Защото всеки ден е една малка борба с идеалите им, които те не са могли да достигнат в сегашното си състояние. Дори да осмислим цялата тази концепция , не ни остава нищо друго освен да приемем творческите факти и да се насладим на изживяното, макар и вече приело друга, по-грозна и нечиста форма."

Нещата под друг ъгъл

2010-10-01T07:16:00.000-07:00

Имах едно много интересно битово и житейско вдъхновение и по пътя за работа пописах малко на гсм-а. enjoy..."Когато всичко се скъса и не знаем кое, кога и къде е било, най-смисленото и добро, което можем да направим е бавно и спокойно да подредим всичко заедно. Дори и да не сме улучили точните места на всяко нещо, важното е, че няма да са разделени и да ги изгубим безвъзвратно. Най-лошото, което може да направим е да се ядосаме и да захвърлим всичко. Щом е било там, значи сме искали то да е там. А дали ще сложим усмивката преди или след всичко друг, не е чак толкова важно.. Важното е, че я има. А вече сами за себе си решаваме дали да сме най-добрите или най-лошите...."

...

2010-09-29T06:09:00.001-07:00

..enjoy
"Кламерите вече не събирам, не ми трябва на мен такова намерено щастие.
А дали днес ще се усмихна веднъж или не, а утре два пъти, това си е моето щастие.
По-добре така, отколкото да се надявам на подарено щастие.
А какви думи ще използваш от тук нататък, не знам - това си е твоето щастие.
Моят намерен живот, не е твоето подарено щастие."

Време някакво

2010-09-25T09:28:00.000-07:00

Днес, тъй като работният ми ден беше значително съкратен се отдадох на сериали. То и времето си беше такова меланхолично. Направих един от любимите ми писмени миксове. Enjoy..

"Четеш, препрочиташ. Чудиш се дали това си ти, а дали пък не е някой друг? И след много чудене, спираш да търсиш смисъл и се оставяш на времето да те завърти безпаметно. Време четирилистно. Време в жълт плик със сърчица затворено. Време разделно. На времето зелено и пъстро, а сега черно и бяло на лист отекващо.
А с времето думите се променят. Но пак с различни думи казваш едно и също нещо. По различен начин, но пак тъй еднакво звучи. И да не звучи, пак е там дълбоко в нас ечи. Да можехме да го излекуваме, но не. „Тоз порок сърдечен е вроден и вечен.” Думи много. Хора много. Малко са единствено тези, които и пред, които те е страх да ги изречеш. Само, че не можеш цял живот да живееш в страхове.
Може да се инатиш като магаре, но с всеки изминал ден слънцето залязва две минути по-рано. И така докато се озовеш в мрачната зима. Ще се питаш какво стана с лятото и как точно пропусна есента. И само с чудене и маене, денят ще се съкращава не с две, а с двайсет минути. Докато на края уж ставаш сутринта, а то все още е нощ.
"

Рима за..

2010-09-21T23:29:00.000-07:00

Аз не обичам много много стихчетата с рими, защото са ми далечни, но чат пат като това тук съм правил жалки опити за рими. enjoy...

"Новата година не можа той да забрави. Любовта го май удари.
Нейната усмивка го преследва, неините очи той търси. Любовта го май разтърси. Опита се да я зарадва, но през желанията си получи той брадва. Любовта го май нерадва.
Начини не един, не два пробва той да разбере що с него става. Любовта го май прибара.
Но случи се така, че думи в нищото той редеше. Любовта го май забравяше.
Необходимото щеше да направи той там, но.. Любовта го май остави сам.
Едно благодаря му стигаше в замяна. Любовта му май не иска смяна.
И тъй той да упорства продължава. Любовта го притежава.
"

Да мечтая ?

2010-09-19T22:54:00.000-07:00

Напоследък ми идват малко сантименталности. Чета си старите неща, които съм писал и съм позабравил. А някои наистина има защо да бъдат споделени. Това е от 2006та ако не се лъжа. enjoy...
"Kакво ли беше да мечтаеш. Аз дали съм мечтал. А ти, ти мечтал ли си... Да?.. Сигрен ли си... Е, сигурен си. Добре де. Разкажи ми тогава какво е, защото аз май не съм и ми е интересно да науча. Казват, че ако погледнеш в очите на човек ще видиш и мечтите му. Аз там виждам радост, мъка, отвеяност, лицемерие, но до сега не съм виждал мечти. Те как изглеждат? Хубави ли са ?
Дали биха ми позволили да взема за малко някоя чужда мъничка мечтичка, ама само за малко. Аз ще си им я върна. Само да разбера какво е да си имаш мечта. Сигурно ще е много хубаво. Един цял нов свят с премеждия и удоволствия,а пък стария ... е той ще си остане същия, но докато си в другия нищо няма значение. Но аз май се досещам какво какво бяха мечтите. Аз като бях малък бях голям мечтател..или поне така си мисля де, но тогава не видях полза и спрях. Има и хора, които казват, че човек без мечти няма смисъл да живее. Искам да кажа, че сериозно не са прави. Е аз обичам да си живея, да си мисля за хубави неща, но това не означава, че си мечтая за тях. Живота и така си е хубав. Но са ми споменавали, че може да бъде и много красив. Но те нека си живеят в красота, на мен и хубавото си ми стига.
Но пък аз май до колкото съм чувал всички мечти били нещо свръхестествено. В някой култури дори смесват понятията сънища и мечти. Аз като сънувам - мечтая ли ? Защото пред някои хора реки от мед и масло са се лели, сливи за смет са се давали, реки от злато и сребро са се менили. Аз си сънувам по-обикновени неща. Макар че веднъж на скоро сънувах как се качвам на влак без билет без посока. Билета се явявах това кеото съм аз, а посоката някаква страна на безпроблемието. И беше наистина забавен, но това значи ли , че аз си мечтая да отида в такав страна... Е хайде, хайде. Разкажи ми какво е ,че ще взема да те убедя че не си мечтал..
"

Tribute to..

2010-09-19T08:29:00.000-07:00

А това е предхождащото "Втори шанс". Цели пет години от тогава. Един от личните ми фаворити. enjoy.. :)
"Толкова много време, толкова много неща, толкова много недеоизказани чувства. Свят изпълващ ме с болка и същевременно с неизмеримо щастие. Един човек, една съдба, едно решение. Решение, което може да реши всичките ти проблеми от веднъж. Решение, което не си готов да вземеш, тъй като това би ти струвало твърде скъп човек. Питаш се защо това е така, а онова иначе. На тези въпроси могат много хора да ти дадат много отговори, но точно този, който ти очакваш никога не идва. Не идва може би поради това , че не му е дошло времето да го получиш или пък просто не си го искал достатъчно много и силно. Докато мислиш и премисляш тези си въпроси и дадените ти отговори, светът около теб сякаш започва да се върти с бясна скорост и животът ти започва да върви като на кино лента. В единия момент си на някой покрив на блок, в другия на някоя пейка до блок , а после изведнъж се осъзнаваш и виждаш, че си сам в леглото си и тази кинолента са просто едни хубави спомени, спомени от отминалите дни на щастие. Чувстваш, че като затвориш очи човека, който искаш да е до теб сякаш магически се пренася там къдео искаш. Толкова близо, че можеш да усетиш парфюма му.. да знаеш, че е просто там - близо до теб. Но в следващия момент отново отваряш очи и виждаш, че ти си тук, а той някъде там – далече от теб, при някой друг с когото се чувства по-щастлив. Въпреки това ти не можеш да спреш да мислиш за него. Всеки негов жест или дума могат да те докарат до пълен екстаз, до състояние, в което ти вече няма какво да искаш от живота. Имаш си всичко. Имаш човек до себе си, който те прави щастлив, който може както да те разсмее, така и да те разплаче.. Това ли е нещото “любов” Питам то ли е? Неразделната част от “красивия” ни живот. Ако това е тя нека се покаже, нека ме убеди за какво умирам и се прераждам отново ден след де. Да ми каже “Ето ме, това съм аз. Нека бъда част от теб. Нека изпълвам сетивата ти, нека сутрин се будиш с мен и вечер да не можеш да заспиваш от мен. Да знаеш за какво си заслужава да живееш и за какво да умреш. Вземи ме!” И некога бъдем едно цяло с нея........."

Втори шанс

2010-09-14T12:41:00.000-07:00

Днес се подсетих за едно от първите ми по-сполучливи и силни писания. И си мислех, че и преди съм го поствал, но се оказа, че май май не съм. Ако съм, енджойвате го пак. Винаги е актуално. То и още едно друго, пълна негова противоположност са писани в разстояние 2 минути едно от друго. Писани в далечната 2005та година. enjoy... "
Втори шанс... А дали наистина има такова нещо ?! Дали просто не е една илюзия, която си създаваме за да намалим болката в себе си. Винаги е по-лесно да кажеш : “Другия беше виновен, не мога да направя нищо повече.” Но и това почти винаги се оказва илюзия. Просто не си устроен така.. Не можеш да забравиш реалността, да забравиш онова, което е било и онова, което ще бъде. Знаеики всичко това ти все пак продължаваш да упорстваш, да увеличаваш страданията си, опитваики се да ги намалиш...
Човек-утопия. Човек, който знаеш, че не можеш да имаш или вече не можеш да имаш поради това и онова, поради този и онзи. Ти продължаваш да раздаваш ли раздаваш частици от себе си. Взимаш други ако ти се дадат, ако ли не – отваря се празнота в теб. Празнота, която вече няма как да запълниш. Лицето ти става студено, без грам емоция. Очите ти стават празни. Усмивката ти студена и през зъби. Започваш да се разхождаш като призрак по улиците. Нито виждаш хората, нито те теб.
Риск печели, риск губи.” Така казват хората. А дали наистина има “риск печели”, ако има защо тогава никой не се пробва ? Остават си без риск, не губят евентуално нищо, но и не печелят нищо... Може би пък емоциите не могат да се споделят напълно никога. Може би пък винаги не получаваме онова, което ценим и желаем, а онова, което ни желае и цени. Така обаче пак липсва емоцията и от двете страни едновременно. Пак има наранени, пак чакаме своя втори шанс. А някой наистина може ли да ми каже дали “ Има ли втори шанс или това са само слухове, подхвърляни от хората, на които такъв вече не им трябва?”

"

А сега какво ?

2010-09-09T13:20:00.000-07:00

Днес сутринта за 1 час си намерих 10 кламера. Посветените могат да предполагат как съм се чувствал. Та.. пописах. enjoy... "Живота ни учи да заместваме възможно повече и по-добре. Да грабим с пълни шепи, дори и от това, от което не ни се предлага. Някак си, такава ни е природата. Както всяко друго нещо и това има своите, поне две гледни точки. На взимащия и на ограбения. Няма как и двете страни да са доволни, ако не са си задали един на друг екзистенциалния въпрос – А сега какво ? . „Какво” може да оставим на времето, може и да се потрудим и да разберем сами."

Спомени

2010-09-01T14:57:00.000-07:00

Малко но от сърце :) enjoy...

"Песен, която не можеш да забравиш. Песен, която не можеш да слушаш. Това и още много други спомени. Когато сме много или дори прекалено с някого, научаваме много. Спомени. А когато пътищата ни поради една или друга причина вече се разделят, се чудим какво да правим с тези спомени.
Треперим пак пред утрешното минало, а вчерашното бъдеще горчи.
"

Думи думи

2010-08-26T01:02:00.001-07:00

Тази сутрин се събудих с главоболие. Тъй като си легнах с такова, се очакваше и сутринта да не съм bright and shiny. А докато си миех зъбките, почнаха да нахлуват едни мисли и... enjoy..
"Година след година разбираме как думите се превръщат в нищо повече от забавление. Те променят значението си, ако не всеки ден, то поне всяка седмица. Засипват ни с едни и същи думи, но те вече звучат различно, защото вече сме ги чували много пъти преди това. Те спират да добиват плътност и дори ни се струват леки като вятъра, защото май без действия те са си точно това – вятър на устата.
Казваме си, че ако има желание има и начин. Дори и без желание пак има начини. Но в желанието се намира и правилната посока към тях. Там където действията говорят думите са излишни. А там където само думите говорят, за действия вече е късно и безсмислено.
Търсим, взираме се, но единственото, което правим е да чуваме. А ние вече на думи не вярваме...
"

Или-или

2010-08-18T09:24:00.000-07:00

Днес поучих малко по инженерните ми глупости и математическата ми мисъл се отприщи. И да.. enjoy..."Гледните точки. Колкото хора, толкова и такива. Всеки с неговата си истина и идеали. Така или иначе всичко се свежда до или-или. Двете крайности, които отказват да намерят обща точка. Мислим си, че правим компромиси до момента, в който наиситна започнем. Тогава и единствено тогава разбираме, че който е приятел на всички, не е приятел на никого. Тогава пак идваме до това или-или. Идваме до малкото константи в живота – „Никога не можеш да угодиш на всички.” , „ Има две безкрайни неща на този свят – вселената и човешката простотия, като за първото не съм сигурен.”
В една малко по-странна математика едно плюс едно е десет пъти повече отколкото само едно. И поне пет пъти повече отколкото в нормалната математика (живот). Ако се добави обаче още едно става единайсет, което не е кой знае колко различно от десет. Чиесто статистически не всяко събиране ни носи нещо много повече, но има ткаива, които определено носят решаващо значение за по-нататъчнотото уравнение. От нас зависи кога ще направим точното изчисление без да сгрешим. Но това все пак е математика и колкото и да ни се иска в живота и с хората, не винаги всичко следва определни теореми, модел на доказване."

Притчи за отминалите дни

2010-08-11T02:56:00.000-07:00

enjoy... " Отминалите моменти, всичките радости и неволи. Важно е да ги помним. Да не забравяме, да не изтриваме. Да живеем в настоящето, лкото и да е красиво миналото. Всеки може да бъде както нещастен, така и щастлив. Те двете изобщо не се изключват едно друго, а дори вървят ръка за ръка. Както можем да сме щастливи в нещастието си, така и може да сме нещастни в щастието си. За това е казано, че няма перфектни неща. Но нас ни е достатъчна мисълта, че може би има такива.
Благодарим за всевъзможни неща, по много начини. Благодарим за това, че ни има. Благодарим за споделени усмивки. Благодарим за всеки малък момент на истина. Но колкото и да благодарим, все ще се намери нещо, за което да нямаме нито правилните думи, нито възможност да го покажем."

Delete/Repair

2010-08-09T02:52:00.000-07:00

В събота вечер, когато се бях запътил към центъра от нямане какво да правя, реших да си излея тогавашните мисли върху смс пространството на телефона ми. enjoy...
"
Счупеното поправяне няма. Или поне няма да е такова, каквото е било. Ако можем да живеем с тази мисъл, добре. Ако ли не варианти пак има. Намираме си ново или полагаме усилия да изградим старото от нищото. Но преди да започнем градим , трябва да изчистим каквото е останало. А това никак не е лесно. Не е лесно, защото някога сме го изградили и сега караме по памет, а така шанса да стигнем пак до точка, в която рушим е прекалено голям. Ако да градим е нашата идея, то трябва да сме на ясно, че каквото виждаме сега – това е.
Миналото е минало, до толкова да не ни пречи. От там нататък не може и не трябва да поглеждаме натам. Всички проблеми в „сега” са негови рефлекции. Тъй като не може да ги променяме, то трябва да се научим да ги променяме в бъдещето. Има лоша мисъл - има проблем. Кога позитивната такава ви е отвела на лошо място ?
"

Тъп и упорит

2010-07-29T03:20:00.000-07:00

enjoy..."Какво е честността в наше време? Колко може да й се доверим? Какво значи тя за нас? Преди известен период от време Д.Б. Шоу е казал : „ Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав.” По-лесно е да се освобидиш от нещо, което таиш в себе си, да разкриеш тъмните си тайни. Всъшност не винаги е по-лесно не само, защото не сме научени да споделяме тези тайни, а и защото не знаем дали си заслужава. Заслужава ли си да кажеш най-мрачните си мисли на някого, ако след като ги чуе той няма да е повече до теб за да можеш да му споделиш и най-щастливите си ? Моят отговор е – не. Вашият - не знам. А техните – да. Тоест както за това, така и за други неща, аз имам едно виждане, а може би почти всички други – друго.
Има благородни лъжи. Има и неща, които трябва да си останат само в помраченото ни от съзнанието кътче. Може да си измисляме стотици химерни измерения, в което това не е така, но в този, в който искаме и ще живеем – нищо не е нищо и всичко е всичко. За това, две думи – тъп и упорит."

Страховете и истината

2010-07-27T04:04:00.000-07:00

Тази седмица съм се разписал... enjoy... "Колко често се случва да казваме истината? Да си мислим да кажем истината? А да излъжем? Последното е доста по-често. Лъжем другите, лъжем себе си. Всеки ден нова лъжа. Тя се надгражда и става почти истина. Почти истина, защото вярваме на лъжата, като все едно е реалност. Дали това прави ежедневието ни по-приемливо? При всички положения. Дали прави живота ни по-добър. Със сигурност – не. Не може вечно да бягаме от това, което знаем. Все пак народна поговорка гласи „На лъжата краката са къси.” Тя навява много асоциации, но тази, която в случая ме интригува е, че наистина е невъзможно вечно да избягваме нещо. Рано или късно и обикновено, то е късно и в неподходящо време трябва да се изправим срещу страховете си. Щом са страхове, няма подходящо време да се изпъчим гордо срещу тях. За това най-доброто, което можем да направим е да спрем всякакво мислене и да се хвърлим в обятията им."

П.п. Не симпатизирам самоубийствени неща, изпълнени с прекалено много адреналин.

100те Йори Най

2010-07-25T23:44:00.000-07:00

Последната седмица съм се отдал на блог-продуктивност. Първото от следващите няколко Йори Мисли съм го писал днес сутринта, а другите са писани в различни моменти от времето, но намерих в тях по малко от сегашните ми мисли. А и да, пост номер 100. Искам да го направя малко по-специален. enjoy...

"Човек би се изненадал колко неща се получават единствено със силата на мисълта. Когато много упорито си мислим нещо, доста вероятно е то да се случи. Е има си и определени граници. За по-необикновено неща трябва и много упорит труд освен силна емоция.
Предположенията ни са всъшност точно това – силна вяра в нещо. Нищо ново до тук. Новото е че не винаги сме прави. Всеки за себе си е прав. Но има и моменти, в които не признаваме неправдата си. От там нататък преценката ни се замъглява. Вече не знаем в какво да вярваме и в какво не. Тепърва откриваме несигурността в себе си, пробойната в кораба майка. A когато това се случи, какво ни остава ?

"

"Късно вечер, рано сутрин или когато и да е там през денонощието… Кой от нас не е стоял да чака обаждането, с главно “о“? Да гледаме нервно часовника и да си казваме “Още пет минутки и стига толкова“? И още пет, и пет по пет. Минаваме през тъй наречените “фази на смъртта” – отрицание, гняв, преговори, депресия, премирение.
Отричаме, че чакаме напразно вече толкова време, а нищо не се случва. Ядосваме се как може другите да са тъй безотговорни и да са ни оставили в незнание. Започваме да се убеждаваме, да чакаме още малко, тъй като може да е станало нещо непредвидено, и че нищо няма да ни стане ако изчакаме още малко. Започваме да си мислим най-лошото и да се депресираме и да мислим какво лошо нещо е станало и как въобще е можело да се ядосваме за глупости. В крайна сметка се премиряваме, че е минало достатъчно време по пет минути и е време да освободим съзнанието си от тези мисли…"

"Все идва един момент, в който сме много уморени. Уморени да гледаме, уморени да търсим, уморени да се усмихваме постоянно без причина. Реем се в произволни посоки и намираме странни неща, които изобщо не съответстват с това, което си мислим, че знаем. Но пък колкото си мислим, че знаем толкова повече и не знаем де. С властта идвали отговорностите.
Понякога изпускаме много важни моменти, за които определено ще/и съжаляваме. Може да ни се даде и втори шанс, а когато изпуснем и него – трябва да приемем нещата такива каквито са. Ни назад, ни напред. Освен да потрепераме малко на едно място и това ще му е.
Мечтите, желанията, ако щете идеалите – всички те някъде се събират на едно, но това едно много бързо става нула ако не побързаме да го направим две. „Бързай бавно.”- казват някои хора. За мен повече истина има в – Ако си мислиш да бързаш, сигурно има защо, за това забави се малко."

"Стоя си, мисля си, сещам се, чакам си. Съвсем обикновен ден със съвсем обикновени хора. А чакам да се случи нещо необикновено. Необикновено хубаво по подразбиране. Лошото винаги и веднага мога да си го спретна на бърза ръка. Все ще има какво да чакам. Я обаждане, което ще ме накара да се замечтая, я някоя случайна среща, която ще ми повдигне самочувствието за деня. Чакам липсващите фрагменти да се появят от нищото и да сглобят голямата история, коятo отдавна чакам. Е случва се и да предизвиквам събитията от време на време. Къде за добро, къде за лошо. Случва се и да търся онова, което знам, а може би няма как да намеря. Но не е ли в това смисълът на търсенето – да откриваш непознати и непонятни за теб неща и да се опиташ да ги вместиш в представите си?
"

"себе си"

2010-07-25T11:19:00.001-07:00

Една от помощник редакторките (не от моите за жалост. ГГ u'r the one!) ми каза, че било хубаво и да го публикувам.So, enjoy... "Един от най-важните уроци, които можем да научим е това, че рано или късно оставаме сами със себе си. А останем ли така, трябва много да сме се постарали да ни хареса с кого общуваме. За да не се налага да се спасяваме от самите себе си, от демоните си, които наричаме грешки. И все пак ние сме това, което сме. Колкото и да искаме, не винаги може да избягаме от себе си.
Винаги имаме няколко „себе си”, от които да изберем. Някой път дълбоко заровените, се оказват най-полезни, стига да не сме забравили как да ги използваме. За това по-добре рано, отколкото никога. Късно не винаги има."

Искам ?

2010-07-18T13:33:00.001-07:00

Последните 1-2 месеца го карам повече на шорт месидж систем и там влагам малко или много повечето си блог енергия. Но днес реших да ви споделя малко от нея, че е прекалено отдавна последният пост. enjoy..."За да искаш любов, трябва да също толкова адекватно и да даваш. Малцина са успяли само с „искам”. Ако сметнеш, че ти можеш да си от тях, тогава добре. Така да бъде. Няма да те спирам, който и да си. Шансът обаче, да си точно такъв е също толкова голям колкото и да те удари мълния. На някои им се случва по 2 пъти, на други никога.
Малко или много има някаква карма, в която дали вярваме или не е там. Биваме ръководени от нея, изпитваме страх от нея. Рано или късно идва справедлив момент, в който получаваш точно толкова, колкото даваш. Тогава разбираш стойността на това да даваш повече. Защото така се получава, че давайки повече получаваш много повече."

Един слънчев ден..

2010-06-11T07:17:00.000-07:00

умхх.. enjoy... "Любовта няма срок на давност. Всеки измисля различни начини как и кога ще я срещнем. Дали да се оставим на съдбата или да насилваме късмета си всеки ден, не е толкова от значение. Единственото, което ще разберем от всичките си опити е, че хубост на сила на става и че сила на хубост е доста рапространена вариация на вижданията за живота.
Преминаваме през различни заблуди, в различни хора, по различни начини. Понякога се насилваме да ги обичаме, понякога си мислим, че ги обичаме, но винаги има и трети вариант, когато ги обичаме (наистина).
Можем да сведем нещата до това колко сме наивни. До колко можем да вярваме в красивата, неподправена истина за нещо, което едва познаваме. До колко мнението ни има значение или до това, колко малко познаваме себе си в търсенето да познаем другите.
И така всеки ден има своето горещо светло начало. Понякога непоносимо ако е твърде рано или достатъчно топло, ако сме научили своят урок. Денят се познава от сутринта, но въпреки това, той е пред нас и никога не се знае как може да се извъртят нещата."

А ти какво разбра ?

2010-06-05T23:54:00.001-07:00

enjoy...
"Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова хубава, че да забравим всичките онези неща, които са ни натъжавали последно време. Доста вероятно е да не знаем как да го направим и за това всеки ден сме в търсенето на някой, който да ни покаже.
Най-добрата част от надеждата – самото време, в което тя ни крепи. Несравнимия блясък и усмивка, които знаем, че притежаваме. Един безкраен кръгозор, запълнен с неизчерпаеми, хубави идеи. А кога надеждата ще угасне, решаваме ние. Понякога решаваме това да е на минутата, друг път искаме да живеем с нея, възможно най-дълго.
Много хора се обединяват върху един идеал. Тъжното е, че не всички го разбират еднакво, което разединява идеала на точно толкова парченца, на колкото различни виждания има за него. Тъжното всъшност е не това, че има различни виждания за едно нещо, а това, че доста често те са противоположни и нещата се свеждат до или/или, защото средно положение никой не иска да намери.
Всеки търси търси своето финално начало и никой не търси началото на финала. Всеки разбира нещата по своему.. А ти какво разбра ?

"

Don't Eeyore, be happy

2010-05-20T03:15:00.001-07:00

Скоро си разглеждах стари неща, които съм писал на листи и не съм прехвърлил на малко по-не-хвърчащ носител като .doc файл.. Това ми се стори що годе позитивно с изключение на 1-2 израза. Но какво пък. enjoy...

"Щастие. Безмерно щастие. Няма я вече онази самота, когато си сред хора. Няма го чувството, че ти трябва да си някъде другаде, по друго време. Ти си си точно тук, където трябва да бъдеш, с когото трябва да бъдеш. Получаваш точно вниманието, от което си имал нужда и това те прави радостен. Радостен си от това, че все пак на някой му пука за теб и за това кой всъшност си.
Макар и малко банални, глупостите на твоите приятели те радват, защото ти си с тях и сега за сега това е най-важното. Ти винаги можеш да ги зарадваш и те теб. Ей това му е хубавото, че всички са доволни от това, което е, а не от това, което трябва да бъде.
Виждаш ги всеки ден, заобичваш ги повече, не можеш без тях и без тяхната простотия, тяхната уникалност. Може би това, че в нещо познато откриваме всеки път нови и нови неща ни радва. Всеки може да намери, това което го радва, където и когато и да е. За това обичайте се и бъдете щастливи. “Don’ Eeyore, be happy.”
"

It ain't easy

2010-05-07T05:29:00.001-07:00

"Какво по-късно от никога? А никога е доста дълго. Живот без граници, град без улици и думи без смисъл. Ето това чуваме, виждаме когато изгубим нижката на ежедневието. Решения, независещи от нас, биват вземани и тъй като сега за сега, не всичко се връща, ние обираме пешкира на цялата ситуация.
Чакаме нещо да се случи, а светът около нас шеметно се изменя. Мислите ни не са това, което бяха. Идеалите са някъде далеч - забравени и захвърлени. Все ще търсим начин да върнем нещо назад, но единственото, което ще превъртим назад са единствено и само мислите ни. А не винаги това е толкова в наш плюс.
Не всяко начало ще има труден край и не всеки труден край ще е имал лесно начало. Това, което знаем е това, което не сме отрекли. Всичко, в което се съмняваме или ни е страх да признаем, не трябва и не може да се възприеме като случил се факт."

Срокове

2010-05-06T04:38:00.000-07:00

"Който е казал онова за "..късно отколкото никога" все ще е имал нещо предвид. Все ще се случи така, че рано или прекалено късно разбираме това или онова. А колкото по-отдавна е било то, толкова сме по-задръстени сме от гордост и предразсъдъци. А по едно време все ще вземат да ни определят, в рамки, в които бъдем ли категоризирани е почти невъзможно да излезем от. А какво по-лошо от това да се чувстваш в плен, било то и на собствената си тъпотия или най-вече на нея.
Поставяме си срокове, а след тях нови срокове, а след тях още и още. Никой не е казал, че не правим най-доброто, на което сме способни. Просто понякога се налага да направим най-доброто, на някой по-добър.
"

Май ли беше да го опишеш

2010-05-01T01:53:00.000-07:00

Айде за ден на трудовака и почти мой рожден денда дам и аз малко принос към блога си. (п.п. Ив, цитирам се, да. Или някое мое друго аз което ги пише тия неща.)

"Повтяраме това и онова отново. Имаме идеи за бъдещето, но ни е удобно да се връщаме към старато и познато, което умеем. Някога така е било лесно, по-лесно... А когато познатото изчезне, какво ? Кой знае? Кой смее да пита? Задават ни се безброй неудобни въпроси и на тях ние даваме безброй несполучливи отговори, докато се научим, че въпроса е не до това какво казваш, а как го казваш.
Ежедневието ни, пък и целият ни живот се държи на някакъв кръговрат. Само сменя бързината си. Новите неща ни действат ободряващо и за това понякога ни се струва, че навлизаме в нов цикъл. Може и така да е, но нови цикли има 2-3 за целия ни живот, така че на дали точно в момента ще е този, за който си мислим. По-скоро сме някъде в кръговрата на „Искам и получавам.”. Доста любим на всички здраво мислещи. А в каква ли посока ще поемем ако винаги сме така, като малките деца „ ИСКАМ!”
Винаги зад всяка дума стоят поне още две. Така сме устроени. За кажем едно, трябва да минем през поне още две,три неща. А тези две,три неща са нови две-три истини. За кого точно истини, няма значение. По-скоро - две,три нови измислени реалности, които отчаяно се опитваме да съберем в една. Задълбаваме и това, което виждам е че дъно няма, колкото и да копаем. Него отдавна сме го изгубили. Дъно няма, няма и да има. Това, което искаме да видим е малка светлинка, която да ни води. А намерим ли я, забравяме и грижи и дъна. Единственото за което мислим е как се докосване до щастието и го отпиваме на бавни, засищащи глътки.
"

Intoxication of e certain kind

2010-04-07T10:13:00.000-07:00

"Какво ни показва това, което не можем да видим? Нищо. То не се вижда. Какво искаме да е там е много по-различна и далеч по-сложна истина. А тъй като рядко пък знаем какво искаме, тя става още по-заплетена и непредсказуема. Някъде тогава си мислим, че това трябва да свърши или да започне нещо ново. Не е задължително да се изключват взаимно, но е най-добре така. И тогава се опитваме да се очистим, да се интоксикираме един вид от това, което ни пречи. Ала колкото и упорито да се опитваме, не винаги можем да останем сами или ако не сами, то поне без тази наша нужда от интоксикация.Определени времена, определени мерки.
Страх ни е да си отворим очите, защото може да видим неща, които няма да ни харесат. А ние не обичаме да не ни харесва нещо. Какво ли трябва да стане за да се изправим пред страховете си? Само от нас ли зависи? Можем ли изобщо? Най-добре да пробваме и да се разочароваме, колкото и тривиално да звучи. Може би така мислите ни ще си дойдат където им е мястото – в главата, а не в облаците."

Dream, dream, dream

2010-04-02T02:40:00.000-07:00

"На кого не му се е случвало да сънува сън достатъчно хубаво и достатъчно неизмислено, за да може да не се заблуди, че не е истина. И колкото е хубав, толкова е нож с две остриета ,този сън. В момента, в който се събуждаме си отнемаме всяка хубава частица. Седим си така сънени и не знаем да се смеем ли, да ревем ли. Сигурно има много причини да се усмихваме, но пък и представете си, как наистина ви се сбъдва дадена мечта и пет минути след това ви я отнемат и ви подрязват хубавите крилца. Не толкова за усмивка, нали? Това, което може да направим е чисто и просто да спрем да го мислим този ми ти сън и да се опитаме да го сбъднем почти наполовина или просто да приемем, че така е трябвало да стане и да спрем да го мислим изобщо. Все пак не може да спре да сънуваме, нали? "

Чак пък и логика

2010-03-28T12:56:00.000-07:00

Двата абзаца са писани пак по различно време. Напоследък май все така взех да правя. enjo...
"Не винаги е за хората, които остават. Не е и за тези, които си тръгват. По-скоро за тези, които са били някъде. Някъде до толкова, че да си спомняме. Не винаги ще си спомняме с добро, ала и не винаги ще помним. Когато си мислим, че знаем, то тогава то най-малко е така или се намира нещо, което да ни убеди в именно обратното, че няма нищо сигурно. Всеки от нас има своите малки неща, с които да предизвиква съдбата по свой си начин, а тя както знаем работи в много мистериозни насоки.
Събираме истории. Разказваме ги. Те стават други истории. Заживяват, свой собствен живот. Стават нечии други. И така ден след ден, всичко се променя с незначителни крачки. Крачки напред, крачки назад. И ако се следва логиката, трябва от това всичко напред-назад, да намерим равновесно средно положение. Ако ли не, явно логиката не ни е от силните страни и трябва да пробваме с нещо друго."

Closer

2010-03-20T05:56:00.000-07:00

Снощи гледахме "Closer". Аз за н-ти път, другите за 1ви. Уви на мен пак ми хареса повече от на всички останали. И реших да си попиша в негова чест. enjoy...

"Нещата, които забравяме.... Живота, който живеем.... Нещата, от които се страхуваме.... Живота, който не живеем... Идеите, с които се събуждаме всяка сутрин.... Надеждите, с които заспиваме всяка вечер.... Пропиляното време в безсмислено умуване... Изгубеното време по празни надежди и обещания...
Както всеки медал има своите две страни, така и всеки наш ден, мисъл, постъпка има своите конфликтни точки. Те ни карат да обичаме, да проклинаме, да захвърляме и да захващаме. Търсим истината, но така не бихме я открили и след милион години. Всичко е случайно и ако е станало Така, значи точно Така е трябвало.
Ще вярваме в тази истина, в кяото виждаме смисъл. Утре тя може да е друга. Дори може и да не е близка до тази. Всичко е до толкова отностително, до колкото ни е богато въображението, а това понякога е доста относително. Колкото и да има смисъл, не винаги има смисъл. И така ден след ден, вярваме в това, в което ни изнася пък да става каквото ще."

Сън в съня

2010-03-15T15:31:00.000-07:00

Няма нищо общо с П.И.Ф. ,освен сходството в заглавията. За лека нощ, за добро утро или поне за добър ден. enjoy...

Пропускаме всичко ново, за да видим отново нещо старо. Търсим нещо старо, за да открием нещо ново. Какво може да значи това? Какво правим всъшност? Времето ли е наш господар или кому е нужно време? А когато нямаме ограничения или губим разума си и мечтаем твърде наделеч, или сме не ни се налага да мислим, защото сме щастливи. А когато сме щастливи какво може да искаме повече ? Още щастие, разбира се. А то се постига с още търсене. До какво води едно търсене? - До още повече въпроси, на които ако дори сами не можем да си отговорим. Или ако можем, не намираме задоволяващ отговор.
С "добре" се опитваме да опишем нещо хубаво, но никой не знае точно защо и как. Може би, защото го приемаме за даденост, както и малките хубави неща в живота. А стигнем ли до там на дали има път, по който да поемем за да чуем невидимото.""

Burning bridges ?

2010-03-13T07:57:00.000-08:00

Има моменти от нещото, които съм ги писал преди месец, има такива, които съм писал преди 4-5 дни, има и 2-3 изречения, които съединяват и завършват всичко това. enjoy..

"Ако това, което очакваме е това, което никгоа не се случва. Ако това което се случва е това, което никога не очакваме. Ако всичко е игра на думи и ако всяка дума е нещо.. един малък детайл от цялата картина. Или всяка дума е без значение...вече. Кой може да знае кое, какво, кога е? Понякога късно, понякога никога. А какво ли би било да пробваме нещо средно ? Някъде там, някъде някога. По-добре късно, отколкото прекалено късно. Няколко думи, отколкото николко изобщо. А макар понякога истината да си противоречи с това, в което що годе вярваме достатъчно дълго време, не сме виждали пречка да живеем наивно. Защо сега да почваме да си противоречим ?
Ако всеки ден откриваме нещо ново, не може да бъдем сигурни в почти нищо старо. А това защо е така, може само.. еда кой си да ми каже. Тогава, какво ? Е може би всичко преди само, че с една идея по-еда как си. А дали всеки не иска да знае кое е това еда как си и еда кой си – със сигурност, това ще е най-прекрасната загадка, която ще решим. Следвайки всички природни сили обаче, това ще стане някъде около времето, което не ни интересува. А до тогава ще сме изгорили почти всички пътища назад, защото така е било най-добре. Или така сме сметнали за най-добре. А знае ли някой изобщо, какво значи „добре” ?
"

Утопията ала бала

2010-03-09T06:03:00.000-08:00

То и заглавието и текста си казва достатъчно. Напоследък нещо съм по отворените финали. Не знам защо :) enjoy...

Утопиите. Да, утопиите. Кой не знае и кой не е чувал за тях. Каква важност им отдаваме и знаем ли истинското им значение? Все ще дойде момент, в който да се запитаме дали пък не можем да ги превърнем в реалност. Ами май те тъкмо за това са утопии, а не просто мечти, защото са неусъществими. Със сигурност ще ни се струва, че за момент сме на еййй толкова мъничко да я докоснем, за кратък миг си поемаме въздух и тя вече е прекалено далеч. Опитваме се да я достигнем отново и отново и отново...
Някой ден ще разберем разликата между това да си блъскаме главата в стената и това да пикаем срещу вятъра. Общото е, че и от двете хем няма полза, хем ще се ядосваме, главно на нашата си тъпотия. Разликата е, че от едното ще го разберем доста по-бързо и далеч по-безболезнено. Е, все пак за това сме хора. Грешим за да живеем, живеем за да можем да грешим. И така до...

Eдинствено....

2010-03-05T02:38:00.001-08:00

Тия дни се засилих да пиша. Хъх. Та за лека нощ пописах малко. enjoy..

"Какво искаме да знаем, какво искаме да научим, какво сме научили? Какви са нещата от живота и кои са хубавите малки и кои големите незначими? Кой - кой е в цялата тази картинка? Все ще дойде или вече е дошъл този момент, в който се питаме нещо такова. Имаме много възможности да разгадаем тези загадки.
Трудно е да знаеш една истина, тя да е нещо като константа, и все да бягаш от нея. Едно че противоречи на това, което сме научили за себе си, второ, че изобщо не намираш смисъл в действията си, противоречащи на това, което уж искаш, трето, обикновено виждаш първото, което ти е достатъчно, камо ли, че има и второ след него. И така, малко или много в безсмислени действия си казваме : "Казах ли ти!" и "Какво по....".
Всеки ден се състезаваме с това да не сме сами или малко повече сами по себе си. Истината е, че няма истинска истина. Рано или късно всичко е повторение на повторение и копие на копираното. А в крайна сметка ни остава единствено............."

Отраженията на едно пътуване

2010-03-03T06:50:00.001-08:00

Вчера като се прибирах във влака ми се отвори един прозорец с време, което се чудех как да запълня и тъй като ми казаха, че отдавна не съм бил писал и трябвало да попиша.. Какво да правя. Пописах. enjoy...

"Всеки ден виждаме нови отражения на нещо познато. Кои ни харесват, кои не. Но рано или късно си задаваме един или друг по-важен въпрос в бързането си да разберем тези отражения. А тези въпроси, почти никога нямат общо с разбирането на цялата картинка. Казваме си едно, опитваме се да го постигнем и току виж все излиза нещо друго. От нас вече зависи как ще го оценим изoбщо. Получим ли каквото плануваме, обикновено не му се наслаждаваме и то не, защото не е хубаво и може би дори по-хубаво от колкото сме си го представяли, а защото или ще ни дойде в момент, в който не ни е до това или вече ще сме забравили как да оценяме. Колкото и тъжно да звучи, няма как да кажем, че не е като да не се е случвало. А когато се е случило така, че да платим безумна цена за това щастие, тогава все повече забравяме да оценяме, защото след като сме заложили всичко, дори и повече - наградата губи значението си. Тогава малките неща, вече отдавна са си заминали и е останала само една обща картина, отражение и то понякога доста неясно, на това, на което сме опитали да видим."

Мърфи мой приятел

2010-02-19T08:45:00.000-08:00

Тъй като аз все още съм неграмотен, а редакторката ми за момента е заета, мисля да пусна този пост така, а след време дай Боже ще има римейк с поправени правописни и пунктуационни грешки. Ами.. enjoy...

п.п. Вече е редактирано :)

"Понякога чакаме толкова много, че след всичкото чакане, това, което получим ни се струва твърде малко и твърде незаслужено. Взираме се назад, а според зависи в какво състояние сме, виждаме различни неща. Общо взето, както винаги – каквото ни изнася. А времето, си тиктака, часовникът си минава, а единственото, което е останало от онази светлина е заглъхващият шум.
Един от прочутите закони на Мърфи гласи, че ако нещо може да се обърка, то се обърква. Или нещо в този дух. Нещо такова става и цялото наше чакане. Надяваме се на един, два варианта или поне трети среден, но според Мърфи, а и според мен, четвърти е най-удачен и почти винаги случващ се. Е, когато знаем, че нещата вървят на зле, то това е така. Там е един от първите два варианта, даже не ни трябва трети среден за да познаем какво ще се случи.
Тези неща, не трябва да ни спират да мечтаем, да желаем или да искаме повече. Трябва ни само да ги знаем до толкова, че когато нещо лошо се случи да можем поне малко да се усмихнем. И така...
"

Красотата на тишината

2010-02-09T13:18:00.001-08:00

Преди един час изгледах "Източни пиеси". Много е хубав. Брутално реален. И няма да излъжа ако кажа, че малко си ме депресира. Нищо де.. пописах малко в следствие на това.. enjoy..

"Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас и не винаги осъзнаваме, че свободата на избор в някои случаи се оказва илюзия.
Опитваме се да видим какво имаме, какво можем да имаме, и мечтаем за това, което искаме да имаме. А в крайна сметка, от цялото това имане оставаме с това, което сме ние самите – вече предначертали пътя за бъдещето в главите си, но с ни най-малка реална идея как точно да го извървим. И така всеки ден водим малки битки с нас самите, с нашите си гласове, всеки от които иска да кривне по различна от предначертаната пътека. А тъй като всичко, малко или много, е в главата ни, трудно и рядко някой може да ни помогне. Рано или късно ще се научим да слушаме правилните гласове и ще се се отклоняваме все по-малко, стига да не забравяме какво търсим..красотата на тишината."

И така...

2010-02-02T15:18:00.000-08:00

enjoy...

"Бягаме, връщаме се, не поглеждаме назад, постоянно се въртим. Понякога правим толкова много противоположни неща наведнъж, че трудно можем дори ние да се разберем. Всяка крачка, която правим има своето значение. Всеки ден е някаква борба и във всяка една от тях малките неща побеждават. А това е защото забравяме, че повечето прости неща са измислени умно. Не трябва да отхвърляме идеята, че всичко е малко надценено до толкова, че когато го получим да не знаем какво да правим с него. Опитваме се да обясним малко от простите неща на някой друг, и те вече стават сложни, ако той сам все още не ги е открил. И така, дори простият задушевен разговор понякога се превръща в безвкусно фиаско от сложни безсмислени думи. И така или иначе ще е.. И така.."

Кой знае кой не знае..

2010-01-29T06:36:00.000-08:00

Not my best piece of work, но пък.. enjoy...

"Понякога плащаме безумни цени за щастие. За всеки то е напълно разлчино нещо, дори противоположно.. И до момента, в който сме щастливи – цената не е от значение, детайлите не ни интересуват и грабим с пълни шепи. На хубавото бързо се свиквало. И никой не искал да се връща назад към старото не толкова хубаво. Но така или иначе ще дойде момент, в който трябва да платим цената, която сме обещали и тогава ще видим, че всичко трябва да си има граници. Дори и щастието.
Рано или късно ще разберем, че всичко което правим е само и единствено за нас. Чувал съм, че се раждаме сами и умираме сами, а в помеждутъка някой се вмъква да ни пречи. Но то всичко ще е за добро. Ще ни помогне да разберем повече за нас самите, отколкото ние можем да си го представим. Сами избираме дали да се променим и да поемем непознат път или не, а ако не ни харесва винаги можем да изберем обратното. А нещата или са така или грешим. Но когато някой това ни го каже, ние освен да му се изсмеем, какво друго да направим. Чак в последствие може би ще разберем, че това е било знак, че може и да сме били на правия път, но да не ни достигало малко увереност. Това могат да бъдат само догадки и с онова толкова нашумяло изречение „Е не се знае..”, за което винаги се знае, че всичко е така както изглежда. Макар и да не знаем, че всичко е така както е, никога не пречи да се надяваме обратното. А имаме ли надежда, живота е малко по-хубаво оранжев или розов или кой каквото го влече..
"

Какво ли ще правим ако не мислим ?

2010-01-21T12:27:00.000-08:00

Всеки автор имал нужда от своята муза. Било хубаво. И така.. in search of inspiration vol. N enjoy...

"Колко е трудно понякога да разберем самите себе си. Уж знаем всичко което ни трябва и което някога ще научим и все пак се чувстваме, че не знаем нищо. Така се случва, че все търсим отговора някъде в миналото, като с това се опитваме да поправим бъдещето. А настоящето просто го игнорираме ако не ни изнася. Всичките ни добри намерения понякога се оказват просто плод на алчността ни. Малка доза неосъзнат егоизъм, от които се опитваме да черпим сили. Толкова много бързаме да покажем всичките си добри страни, че дори не оставаме за минутка другите да подишат малко чист въздух и да искат да разберат поне половината от нещата. А когато малко по малко го осъзнаем рядко има някой насреща, който иска да узнае още малко. И тогава.. за съжаление е късно. Опитваме се да погледнем в миналото, да поправим бъдещето, и така безкраен кръговрат от мисли. А мислите, когато не се споделят, имат навика да ни объркват, побъркват, да ни карат да правим непонятни неща. Извиненията не винаги ще ни помогнат, но пък няма и да навредят, при условие, че не забравяме, че всичко, с което се прекалява ни вреди. За това – всичко с времето си. А дори когато си кажем „Дано да е до скоро”, вече сме една крачка по-напред от колкото сме си обещали да не сме само преди минутка. И така до..."

Въпроси, отговори и нещата от живота

2010-01-12T01:30:00.000-08:00

Няколко поредни дни е захващано от тук, от там. В крайна сметка получи някакъв що годе завършен вид. enjoy...

"Ние тръгваме, а какво оставяме? Искаме ли да оставим? Къде оставаме? А ако не оставим? А изобщо вълнува ли ни поне един от тези въпроси? Въпросителна след въпросителна, ние продължаваме да задаваме въпроси, чиито отговори вече предогаждаме или някоя друга сложна думичка, която искаме да споделим.
Видим ли искра, сме готови да запалим огън. Уви, не всички искри са толкова силни, нито всяко дърво е готово да гори на кладата. А тези неща се разбират чак като се опиташ да се стоплиш малко, а нищо не пламва. А понякога така се случва, че изведнъж искрата изчезва. Ей така в нищото. Върви я разбери, върви я търси.
Най-големите истини за себе си откриваме тогава, когато сме сами. Тогава, когато леки хладни тръпки ни побиват, се замисляме къде и защо правим грешки. Една равносметка, след друга. Всички се събират на едно място и много лесно и много лесно и ясно можем да прозрем нашата истина за нещата от живота. А когато отново се стоплим – те отново се разпръскват, засичат се една с друга, сливат се, образуват нова още по-объркана равносметка или теория. И така, отново прегръщаме нашият хаос на неразбраното щастие.
"

Елче feat. Eeyore vol. 2

2010-01-11T03:26:00.001-08:00

Предния път го нарекох Battle Of The Writers, този път ще е просто един фючъринг проект, на двама човека, забравили своя път към писането. Темата е.. темата. Толкова различни и до някъде толкова еднакви.. enjoy...

"Учим за да живеем и живеем за да се учим. Пращаме едни и същи послания, а получаваме различни отговори. Или пък пращаме различни послания и получаваме едни и същи отговори. Няма как да кажем със сигурност кое как е. И на бялото черно да кажем, някой път ще сме с правото си. Някъде бях прочел, че това, което прави живота интересен е възможността да осъществим мечтите си! А ако прекалено бързо искаме да ги постигнем, тогава няма ли да живеем прекалено малко или прекалено скучно, защото какво е човек без мечти ? Да не кажем – нищо, но със сигурност е нещо близо до това. Как трябва да постъпим ? Ще има ли кой да ни покаже къде са грешките ни, а ще можем ли ние да го поправим? Малка въпросителна, голямо многоточие и още куп недоисказани неща.
Едно време когато в училище ни караха да бягаме на стадиона.,ни казваха, че за да не се изморяваме, трябва да тичаме по-бавно в началото , за да не грохнем накрая. Обаче аз за себе си разбрах, че както и да бягам - винаги се изморявам накрая, с тая разлика, че ако началото съм бягал по-силно, имам повече точки. Може би и за това се опитваме да сме така в живота - безрезервно отдаване и винаги изморени накрая. Може би грешим като сме припряни, някой не успява да ни хване темпото, обаче животът ни придобива скорост, а сърцето ни бие по-лудо, коленете ни премаляват накрая, но тичайки виждаме зелената трева ,небето, но не и онези, които не задминават.
Трябва ли докато сме свежи и имаме сили да хванем всяка пътечка, да отиграем всяка възможност или не трябва да се бърза трябва да чакаме да идва времето на всичко. Ама то никъде не пише на кое къде му е времето... и за това малко или много ще страдаме, но няма как. Някои от нас малко по-добре се справят с това да улучат правилното време и правилното място, други – не. Това не бива да ни обезкуражава, да ни прави по-малко отдадени. Разбитите мечти или сърца, не са измислени вчера и нито ще сме първите нито ще сме последните. Дали сме пробвали всяка възможност, която е трябвало - сигурно не. Никой не може да знае.
Дали е трябвало да пробваме всяка възможност - сигурно не. „Бързай - бавно” е казал народа, но пък можеш ли вечно да чакаш ? А ако изпуснеш мечтата ей така да си иде ? Следващия път пък ще я задминеш и тя ще остане някъде зад теб още недоразвита, но и никога няма да може да се развие, защото не си й дал време да диша. За това - ще поживем, пък ще пробваме, пък каквото видим.
Помниш ли какво искаше преди 10 години? Как го имаше и какво искаше след това? Времето минаваше, казваше си - Това е игра.. За какво мечтаеше преди 5 години? Къде отиде, какво видя, с кого се запозна, какво обикна, какво намрази..И пак опря до мечтата,а? Каква беше тя? Намери ли й име, кръсти ли я някак? Времето замина, нали?.. Какво искаше преди година? Какво откри, докато го искаше и какво намерери, докато забравяше откритото, вече забравено..Къде си сега? Продължи играта сам..проиграй живота си ако желаеш..намери си смисъл..и без това след година ще е друг. Единственото константно ще са въпросите ти. Забрави какво отговаряш.Хубаво е, че питаш, нещо в теб играе. Някъде работи машина, някой по-добър смисъл ще те застигне, за да задаваш по-подходящите въпроси. А като те застигне зима, ще намериш топлина и когато времето спре за теб, животът ще остане да задава въпроси за теб, бил си важен за него, обикнал те е...
Поне поиграй, опитай да не следваш правилата. Ако пък измислиш игра, достатъчно добра, за да бъдеш запомнен - ще играем по нея. Просто бъди тук, покажи, че си бил, че си играл с мен. Моля те. Опитай. Затвори очи. Видя ли колко е хубаво....
"

Ново начало на един нов ден

2010-01-06T01:58:00.001-08:00

Е какво да кажа. Явно всяко начало на нова година ми дава нови творчески вдъхновения. enjoy...

"Мислите ни обгръщат, надеждите ни завладяват, а реалността остава някъде комуто е нужна. Кой не знае какво е чувството ?! То е нещо като да живееш с една постоянна усмивка, която пък е като една красива недовършена картина – винаги можеш да добавиш още малко за да стане по-добре, но не бива да прекаляваш, че може да развалиш всичко. Когато реалност освен тази, не ни е потребна имаме един цял казан с очаквания и гледаме все с големия черпак да гребем от тях, че по някое време ще вземат да прелеят иначе. Вътре има много различни отенъци, на много различни искания. На всички тях трябва да поставим рамки, за да знаем какво взимаме и какво да очакваме. Е разбира се винаги може да пробваме с нещо неочаквано, пък след това да му мислим
Оглеждаме се, мислим още малко, ляагаме и заспиваме с надеждата за утрешния ден, а на следващия се събуждаме в реалността със спомена за хубавия сън.
"

Livingstone bio

2010-01-05T04:30:00.001-08:00

Тъй като време на време и аз трябва да се разсейвам с нещо, малко по-весело, било то реално или не и тъй като бях помолен да напиша еднa, хмм да го наречем разчупенa биография, ето какво написах. enjoy...

"Владимир Владимиров – Livingstone е роден в Добрич, България - центъра на света, а ако не на света то поне на музикалните таланти. Той се отказва от семейния бизнес и мястото му в него (комбайнер) и вместо това решава, че ще последва мечтата, която все още не знае, че има. Вдъхновен от световното в САЩ, две години по-късно когато най-накрая разбира кой изпълнява We Will Rock You, прави своите първи проби на барабани, на които в последствие става нещо като полу-божество. Тъй като едното нещо води до другото и явно рокът е в кръвта му, Livingstone прохожда по стъпките на небезисвестния Slash (Сол Хъдсън) и прави солота на китара, за които предно споменатия още се чуди как точно да изсвири. Небеизвестната хардкор/рок група „Auto Dafe” веднага забелязват таланта на Владимир и така той става нейн член.

Научавайки за една българска поговорка, а именно – „Музикант къща не храни.”, Livingstone решава, че трябва да направи солова кариера. Той поема по пътя на хип-хопа и няколко години прави първия му голям концерт. Излезлият през 2002 година филм „8 Mile” е биографичен филм не по кариерата на Еminem (Маршъл Брус Матърс III), а описва детсвото на Владо. До 2004 той се изявява освен като всичко описано по-горе, а и като Dj по различни клубове и концерти, дори по неофициални данни Madonna (Мадона Луиз Вероника Чиконе), го била поканила да озвучава едно от турнетата й. За един талант като него, това не било нито на годините, нито на образованието му и за това отказал. От тогава на сетне решил, че трябва да почне да композира dance and house music и така докато завърши средното си образование. 2006та година дава старт както на висшото му образование в УФТ Пловдив, така и и на работата му по първото му демо. За него бива афектиран от двамата си съквартиранти, които се оказват бивш артист-алкохолик и планинар-бъдещ пушач. 2009 е съдбоносната година, през която той подписва договор с U.S.B. digital и дава началото на ново измерениe в музиката с дебютния си сингъл.
"

In search of inspiration

2010-01-03T16:32:00.001-08:00

Нова година, нов късмет. За още много години да сме заедно и да ми четете глупостите :) enjoy...

"Беше изминала една година от както Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случли доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него можеха да доловят ударите му.
Сега всичко бе колкото познато, толкова и някак приятно изненадващо за него. Планините бяха същите, само дето сега имаха един такъв успокояващо зелен цвят, а не онази бяла, студена нежност от преди. Необятно многото варианти някъде там напред, той преобръщаше в мисли, а те на свой ред преминаваха в живи картини. На дали някога, някой щеше да го разбере, истински да усети всичките причини за това негово пътуване. Е, може би това и не беше чак толкова неочаквано, тъй като дори Явор не можеше да опише всичко онова, което се случваше с него.
Той погледна към острещния прозорец и видя едно особено хълмче. По-скоро сами спомен, който му проблесна бе особен. Той се сети за онова малко студено сърце нарисувано върху запотения прозорец и какво означаваше то за него, тогава. Замисли се още как страстта му да прави това, което обича го бе отвеждала до достатъчно странни ситуации, на особено необичайни места.
И ето, денят на приключенията започна. Той попадна на място, което бе посещавал твърде отдавна за да помни. Макар и да ръмеше, това не попречи на ентусиазма му да покори всичко наоколо, с помощта единствено на собствени сили. Явор искаше да попие всеки детайл, всяко кътче, всяка малка капка красота, която ръмеше около него. Това, с което той не бе свикнал бе невероятната топлина на хората посрещаики го. Там от където той идваше дори и когато бъдеше безкрайно любезен, му се отвръщаше почти винаги с начумерена физиономия. Тук хората бяха любезни, забавни и с доброта в очите, искряща от тях като бенгалски огън. Беше неизбежно да не му останат хубави спомени.
И все още, той бе далеч от края на своето приключение. Явор дори не подозираше какви приятни изненади го очакваха. Той знаеше, че хубавите неща се случват тогава – когато не ги очакваш, но може би малко или много, тайно се надяваш. Толкова тайно, че аха-аха и ти да не знаеш, че се надяваш. И така.. Последваха няколко невероятни срещи, които промениха представите му за случайност, красота и традиции. Разбра, че една усмивка, явно може да означава няколко стотин, милиона, хиляди, милиарда неща, така и само едно единствено – нещо от което се нуждаеше отдавна. Но не просто усмивката, която слагаше за пред всички и когато се налагаше, а онази вътрешната, която той търси с очи и сърце. Как тя грейва от нищото и как бързо може да изгасне.
Часовете шеметно се изнизаха и колкото и да му беше неприятно – пътят към дома го зовеше. Този ден по пътя на издирване на вдъхновението определено бе повече от успешен, а равносметката.. задоволителна. На сбогуване с това магично място, той не каза : „Сбогом”, а „Чао, до нови срещи...”. И пое своя път към вече изчезналия залез.
"

Tribute to DeVladinchi, Livingstone or just Влядо

2009-12-16T01:06:00.000-08:00

Да изкажа благодарности на всички, които ми следиха блога в последната година. Скоро си четох първия пост. Не съм ви обещавал кой знае какво, не съм ви и дал кой знае какво. Вчера блогчето празнува своята годишнина и сметнах, че вече е редно да попиша. За това доста помогна Theme song #217 by Livingstone . Тя и още няколко фактора бяха моята вечерна муза. Надявам се и за напред да продължавате да четете моите публикации, а аз се надявам те отново да зачестеят. Не мисля, че съм станал по-грамотен за последната година, така че винаги знам, че може да ми опростите някоя друга правописна и пунктоационна грешка. И така. enjoy...

"Сънища или реалност? Игра на думи или просто поредния диалог? Поредните въпроси с много отговори или отговори с много въпроси.. Всичко е там някъде, пред нас, точно под носа ни. Дали с времето сме го забравили, дали изобщо сме го знаели? Дали,... нали,.. или... С многото мислене може би до тук ще стигнем – да мислим повече и.. още.. и още повече.

Старанието ражда желанието и желанието ражда старание. Всичко е взаимно свързано. Всичко може да погледнем и така и така.

И така всеки е творец. Превръща своето мислене в своето изкуство. Придава по-усезаема форма на желанията си. А колкото от по-на дълбоко излезе това желание – толкова по-красиво нещо ще сътвори.

Като погледна от страни и малко по-ясно ми става това нещо с музите. Те не ни дават особено нови идеи, просто изравят добрите ни стари идеи, които сме чакали някой да заслужи. Които сме сметнали, че са твърде опасни, дори само да си ги помисляме, но уви – идва и денят, в които нищо освен Нещо, няма значение и даваме свобода на волята на тези скрити, дълбоко заровени идеали. Мислим си, че колкото е по-голямо нещото ни – толкова повече ще впечатлим нашата муза, толкова по-задоволени съответно ще останем ние, но понякога всичко се крие в малките неща и простите истини. Всеки ги знае, всеки е чувал за тях, но къде ли ги е скришом всеки заврял?

Всяка истина е истина докато вярваме в нея. Всяко малко нещо е достатъчно голямо до момента, в които си затваряме очите и виждаме вдъхновение,. Всичко, което ни кара да потрепераме, всичко това е онова малко хубаво усещане дълбоко, което сме забравили. А в мига, в който го намерим се опитваме да го сграбчим колкото се може за по-дълго. Нямаме желание да го сменяме с друго нито сега – нито по-нататък. Но разбира се не винаги можем да имаме каквото искаме. И това се случва, но винаги си има своята цена. А не винаги тя е посилна да заплатим.

Когато изгубим муза тръгваме в търсене на познатото. Търсим пак онова, което ни липсва. Но проблема идва, не толкова че търсим точно, което ни липсва, а че го търсим на едно единствено място. Отново и... отново и.. пак.. и още. Докато загубим желание да търсим муза. Почти винаги става така, че тя ни намира. Ей така от нищото. А главната поука е не да не търсим и не да не чакаме, а да не забравяме какво сме търсили. Забравим ли от къде сме тръгнали, няма да има къде да се върнем, а няма ли къде да се върнем – защо изобщо сме тръгнали ?

Отговорите носят почти винаги само нови въпроси. Колкото повече научаваме, толкова повече задълбаваме и искаме да научим невъзможното, искаме да знаем неща, които няма как да разберем. Искаме да сме във вътрешен мир, а това ако сами не си отговорим на повечето отговори, ще води само до повече надигащи се гласове в главите ни. А те не винаги се разбират по между си. Тогава единственото, което ни остава е да ги изслушаме един по един и когато разберем какво те искат, ще разберем и ние какво искаме. А това би било добре, особено когато почти никой не знае какво иска...
"

November tribute

2009-11-07T07:15:00.000-08:00

Последните месеци много скромно го раздавам, но какво да се прави. Хич не ми е оставало време, а пък и желание да пиша. Не съм ги писал мн скоро тия неща, но пък и не съм ги побликувал. enjoy...

"

Все идва един момент, в който сме много уморени. Уморени да гледаме, уморени да търсим, уморени да се усмихваме постоянно без причина. Реем се в произволни посоки и намираме странни неща, които изобщо не съответстват с това, което си мислим, че знаем. Но пък колкото си мислим, че знаем толкова повече и не знаем де. С властта идвали отговорностите.
Понякога изпускаме много важни моменти, за които определено ще/и съжаляваме. Може да ни се даде и втори шанс, а когато изпуснем и него – трябва да приемем нещата такива каквито са. Ни назад, ни напред. Освен да потрепераме малко на едно място и това ще му е.
Мечтите, желанията, ако щете идеалите – всички те някъде се събират на едно, но това едно много бързо става нула ако не побързаме да го направим две. „Бързай бавно.”- казват някои хора. За мен повече истина има в – Ако си мислиш да бързаш, сигурно има защо, за това забави се малко.

Късно нощем, когато в ече сме уморени и сме си легнали, какви ли мисли не ни минават. Как е минал денят ни, какво е можело да стане, какво - не. Някой път даже разигравме отново и отново сценария докато не намерим задоволяващия ни вариант.. или не заспим. Не всеки път като измислим какво трябва да стане за да ни е максимално удобно, ще го направим. НЕ всички или всеки ще е като отворена книга за нас и първо, че не ни изплаши, второ че ще ни мотива, трето заинтригува и няма да ни остави да спим някоя вечер до късно и да си мислим какво ли не. Но сигурно с малко повече от правилната мотивация и няма да се налага да премисляме чак толкова.

Надеждата не винаги убива желанието...

2009-10-11T05:24:00.000-07:00

Май стана вече месец от както не съм поствал. Не че съм и писал много много де :). Така и не се роди нещо по-цялостно, по-завършено да ми зарадва окото както си трябва да за такъв дълъг период от време, в който не съм писал, но каквото - такова. 'njoy...

"Малко или много всеки ден търсим посоката, по която да поемем. Правим малки или големи стъпки за това. Малко или много се опитваме да подредим нещата в ежедневието си. Малко или много всяко ново нещо може да ни се стори като нюанс на нещо старо. Малко или много това ще ни хареса или ще ни напомни какво не сме харесали преди.
Какво ни различава едни от други? Може би мислите ни, идеите ни, за нещата от живота, и това как се постигат те. Всяка малка бъркотия, която създаваме, може да се оправи. Нужна ни е само малко повече мотивация. Поне така си мисля. Пропиляваме разкошни шансове само защото вътрешно сме решили днес да бъдем тъпи.
Май винаги има едно търсене. Какво търсим не знаем точно, защото много рядко знаем какво искаме. Може да се каже, че по-скоро знаем какво не искаме. Правим едно и също и се чудим защо грешките се повтарят. Явно не го правим както трябва. За това, малко или много, ще се научим да си взимаме поука от грешки – както наши, така и чужди. И така до следващия път…
"

"Сънищата са много странно нещо. Идея си нямам дали са отражение на това, което съм или на това, което искам да бъда. Много хора са се опитали да ги тълкуват, а някои дори са достигнали целите си. Но за мен сънищата ще си останат загадка. На дали всеки път като летя или като мога да скачам твърде повече от нормално, това ще означава, че искам да се издигам все повече и все по-бързо в обществото. Все в един момент ще съм доволен от там където съм и летенето, може би ще означава, че просто искам малко да полетя."

"Eдна минутка и хоп – нещата се променят. Едно малко камъче преобръща колата. Едно изречение и стоиш на другия бряг на нещата. Една малка истина, която е само за теб. Една малка тайна, която е таина за всички.
Всеки ден виждаме много. Отсяваме къде достатъчно – къде не от него. Решаваме в коя посока ще поемем и понякога съжаляваме, понякога – не. Оказва се че не винаги сме господари на собствената си съдба и че не винаги има съдба. И все понякога – тя си знае. Това е моментът с въпроса на гледни точки. Как виждаме нещата. Дали си затваряме очите за някои неща? Дали искаме да си затворим очите за други? Дали виждаме реално какво ще стане? Дали имаме желанието да си го признаем след като прозрем нечия истина? Можем да си задаваме въпроси до безкрай. А от многото мислене може и да ни заболи главата. Толкова да ни заболи, че да ни се иска никога не да сме мислили толкова много.
Многото мисли, понякога втълпяват несигурност. Несигурност, а понякога и известна доза нерешителност. И все пак много от нас рядко знаят какво искат. А когато разберат какво евентуално искат се оказва, че твърде многото мисли им пречат да решат.
Няма как да избегнем така или иначе малко лична драма. Така или иначе. Помисли малко, поогледай се, не му мисли. Разбери. Виж. Знае ли се, магията пък може да се появи."

<п>(и някакво малко опитче за начало на разказ)"Дъждът цял ден капе ли капе. Цоп, цоп, цоп. Празни улици, чист въздух. Беше повече от прекрасен и спокоен ден за Явор. Толкова хубав, че дори можеше да зърне тишината. Дъждът се засилваше, а с него и чувството за спокоиствие у младежа. Мисълта му колкото ясна – толкова и разпиляна.
Зад всяка душа, която си помислеше стояха други три. И то не сходни, а напълно различни, поемащи в съвсем различна посока. А когато се опитваше да ги свърже в изречение, не винаги добиваха ясен смисъл. Всичко се въртеше около онова „ако” или другото „ами тогава”, което рано или късно водеше повтарящ се цикъл от мисли. Именно заради това, той започна да мисли начин да се освободи от това свое „проклятие”. И все пак имаше едно на ум, че това може и да е съдбата му.
" .. to be continued

blank

2009-09-12T06:59:00.001-07:00

enjoy...

"Извършваме безумни глупости. Къде от героизъм, къде от страх, къде от чиста и проста тъпотия. А в един даден момент няма и такова значение. Важен ще остане финалът,а не това как сме стигнали до него. Има и места, при които е важен не толкова крайния резултат, колкото борбата за самия него. Но за жалост все по-малко и по-малко такива неща имат значение. Всеки го гложди неговият финал и неговата съвест. А дори да се опита да разбере някого повече от себе си – той не може да говори езика на всеки и доста често ще остане неразбран в добротата си. Не само ще остане неразбран, а понякога дори ще бъде наказан заради нея, защото нямало ненаказно добро.
Това са някакви малки неща, които всички знаем, но сме забравили или забравяме. Подсещаме се за тях само когато ни се качват на главата. Но пък това може би е за добро. Тъй като ако не ги забравим ще живеем в постоянен страх и ще е толкова непълноценно, че дори като се замисля и ми става тъпо. Ден след ден, час след час – все по тягостни. Така или иначе почнем ли да чакаме нещо такова, рано или късно ще се овенчаем с резултат, който вече знаем. Тук трябва да се замислим дали мъчителното чакане си заслужава. Душевният катарзис, извисявал човек. Но аз все си мисля, че е по-добре да сме здраво стъпили на земята и по-малко нещастни, отколкото особено извисени и по-малко щастливи.
Началото, развитието, последствията, краят. Всичко в крайна сметка се свежда до прости неща. Дали едно плюс едно прави едно повече и дали две без едно прави нищо. Уравнението на истините за живота ще добавя нови константи и нови неизвестни и така докато спрем да се мъчим да го решим. Отговорът не винаги ще идва докато го търсим. Не че няма да грешим, само трябва по-бързо да се поправяме. И така – опит-грешка, опит-грешка.
Колкото по-умни ставаме – толкова по-големи грешки ще правим. А колкото по-морално-тъпи ставаме – толкова по-добре възнаградени ще ставаме. И изпъкват един-два от всичките въпроси, които ще зададем след като разб ерем тези две прости истини – „Мога ли да оценя нещата, след като спре да ми пука” и „Това, което правя има ли смисъл?”.. И на двата отговорът ви ще е „Искрено се надявам да е така.”. Ще поживеем – ще видим.
"

A night in Do-2-brin-4ou

2009-09-09T02:06:00.000-07:00

Ровя си се аз в стария компютър, ровя си се и какво да видя. Писал съм нещо. Доста е странно и именно поради тази причина, знам точно кога съм го писал и защо не съм го публикувал. Сега пък мисля да го споделя с вас. Enjoy...

"Понякога и несложните събития ни се струват като един пъзел енигма. Една главоблъсканица, транс на красотата. Белезите и раните ни са маловажни. Колко бързо прескача мисълта ни. Тя е най-прекрасното нещо, което ти се случва. Прескачайки филмовата лента с желанията ни виждаме твърде много клишета, които може и да не разпознаем на другия ден като нещо, което сме били. Блъскаме мислите си като пасажер на кораб , в буря. Но понякога в онзи момент, в който спираме да усещаме, а да заместим всичко със студенината на праволинейната мисъл.
Точно може би в тази несвързана докрай, нелирична история – виждаме, че малките детайли не могат да се оценят в сивотата на скучното праволинейно ежедневие. Заяждаме се с другите тъй като може би така ни е по-лесно да оцеляваме, да не се налага да избираме и изпяваме нашата “лебедова песен”.
Живота ни е една голяма шизофрения тъй като хората се опитват да ни променят, ние всъшност не се променяме, а шизофренираме в нещо друго, нещо което не отговаря на нашето “аз”.
И любовта и прецизността, приятелите или удоволствията ще ни помогнат да осъществим нещо, което не разбираме. Не може да спрем тъй като то е по-силно от нас. Не можем да преодолеем своето его за да покажем на себе си и ина другите колко любовни, сладки и прекрасни можем да бъдем. Сещаме се за неща, които си мислим, че ще сгрешим. Концентрацията ни е толкова съсредоточена когато е момент да желаем нещо много силно, че ако можеше да се измери с пари то времето за преброяване на тези пари, би било едно доста относително, разтегливо понятие... Желаем ли нещо и най-големите ни пречки ще паднат под силата на желанията. Можем ли да спрем и да не мисля за бъдещето. Дали ме очаква бляска на президенството или калта на клошарството...
"

see the pattern

2009-08-30T09:03:00.000-07:00

Не се плашете от първите 2-3 изречения. Бях малко повлиян. тъй като сега уча за изпити и речта ми докато излезе от инженерните тъпотии, трябваше да мине малко време. На татък почти няма такива абстраткни философски глупости :). Това явно ще е последното за този месец.. може би.. И enjoy

"Всичко в живота има своята последователност. И тъй като ние сме част от него, следва също да влезем в някакъв модел на развитие. В резултат на този модел, ние имаме съвсем нормалните очаквания да си мислим, че горе-долу знаем какво ни очаква и каква последователност трябва да имат нещата. Проблемът е че тя не винаги е логична, а дори и такава не винаги можем да я осъзнаем. Някога е права линия без препятствия, някога прескача няколко логически стъпки и се премества в друга още по-разбъркана линия. Някъде тогава решаваме, че животът ни е каша. Хубаво е да намерим време да излезе нещо вкусно от кашата. Тоест постъпките ни да имат смисъл. А смисълът ще е това, че макар и грешни неща, трябва да са ни донесли удволетворение.
Всички търсим перфектният ден. Денят на мечтите. Или денят, в който няма какво повече да си пожелаеш, няма какво повече да мислиш. Денят с главно “д”, от поредицата на кривата на живота ни. Там логиката, която търсим през другите дни ще ни се изясни. В крайна сметка всичко се свежда до едно. Едно от милярди, едно на милион или едно от двете. Има много единици, които имат значение и една двойка от тези, която ще промени значението на единиците.
Макар и малко абстрактно поднесени ни нещата, все пак ще дойде и нашето време да ги разберем. А колкото повече разбираме – толкова по-сложно става всичко. За това – не бързайте. Всичко с времето си. Всичко става с причина. И не забравяйте, че не само от вас зависи “всичко или нищо”.
"

Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.

2009-08-27T03:55:00.000-07:00

Ето нещо, което написах скоро. Всъшност различните части са писани в отделни дни, някои вчера някои преди 2-3 седмици. Дойде ми творчески прилив на енергия, пописах малко и стигнах до момент, в който части от нещото, което пиша приличат на кратки фрагментчета, които съм писал преди. И излезе горе долу добра смесица от няколко неща. Надявам се да ви хареса, както ми харесва на мен. :) enjoy...

"Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ще знаем, че идва нов ден, с нова надежда.
Нужна ни е сигурност. Нужно ни е да не сме сигурни. Нужно ни е да гледаме на пред и да виждаме смисъл в това. Всеки от нас ще търси своят различен смисъл в едно и също нещо. Всеки от нас ще върви по своя път и ще криволичи от време на време за да може да предизвика себе си. Всеки от нас ще научава от различни места едни и същи истини. Всеки от нас ще се гмурка в дълбините на неизвестното рано или късно. Ако обаче още не се е научил как се плува или ако няма подходящите приспособления да изплува, то той ще се удави.
Всеки от нас ще се чуди какъв е неговият път с най-малко съпротивление. Колко ли пъти обаче след като го открие ще го удря ток? Една малка токотерапия да си спомни, че дори и с най-малко съпротивление пътят все още не е гладко предначертан. Ще започнем да се взираме в спомените си и май така сме се устроили, че да виждаме само хубавите. Другите ни изнася да ги позабравяме. Е , оставаме си и някои пътечки към по-значимите лоши, защото трябва и да не забравяме повратните ни моменти.
Всеки от нас е бил сам. Сам в съня си, сам в самотата си, сам в грешките си, сам в успехите си, сам в мислите си, сам в идеите си, сам в погледа си. Всеки е сам по себе си. А какво е научил всеки от нас от това?Научил ли се е какво наистина има значение и как това значение ще има значение? Научил ли се е да вижда нещата и от двете им страни? Че примерно успехът ни се дължи на грешката на някой друг, че не го е направил преди нас? Или че грешките не са само за да правят живота ни Ад, а и за да ни покажат, къде и другите могат да се подхлъзнат и при необходимост ние да вземем преимущество от това.
Виждаме себе си в безмерно много светлини. Някои от тях харесваме, други ненавиждаме, а за трети дори не подозираме. Отдръпваме се от различни неща по различни причини. Търсим не за да намерим. Гледаме не за да видим. Слушаме не за да чуем. Пишем не за да го прочетем. Питаме не за да разберем... Правим го за да облекчим съвестта си.
Има моето щастие, неговото щастие, нейното щастие, нашето щастие, тяхното щастие. Някъде между тези всички е твоето. За да го разбереш ще трябва да си бил доста нещастен. Е не задължително, разбира се, но от това, което съм видял – хората обикновено разбират до къде стигат границите им, когато страдат. Страдат да мислят болезнено креативно, страдат да откриват непонятни за тях неща, страдат с идеята, че това е трънливият път на евентуалното щастие.
Всеки от нас търси подходящото начало за финала. Последната първа целувка или последният първи път, в който сърцето ти слиза в петите. И ако съдбата му се усмихне, защо не ?!
"

it all starts with mondays

2009-08-23T01:52:00.000-07:00

Струва ми се все още ноформулирано както трябва и за това предполагам ще претърпи известни корекции, но сега за сега това е оригиналният му вид. Не е кой знае какво. Има 2-3 финални изречения, които ми харесват повечко. Иначе когато корекциите бъдат направени, ще бъдете уведомени за това. enjoy...

"Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различнията в каквото и да е са без значение. Трудата част идва след това – да се обединим в различията си. Да можем да възприемем другите въпреки тях самите и въпреки нас самите. А това „въпреки” в никакъв случай не означавам, че възприемайки трябва да подменим възгледите си, освен ако не очакване и от среща да стане така, но отново се създава същата ситуация обърната на 180 градуса.
Това, което знаем не винаги е онова, което ни помага. Онова, което не знаем не винаги е онова, което ни пречи. Всеки ден нова истина, всеки ден ново начало, всяка седмица нов живот. Започнеш ли разбираш себе си, да започнеш да търсиш не какво ти трябва, а какво искаш – тогава почти сигурно и другите ще потърсят за теб. А ако не искат, значи те самите не зная какво искат.
"

Що е идеал и има ли той почва у нас

2009-08-19T03:15:00.001-07:00

Вчера (18ти Август)имах среща с г-н Петко Петков и му дадох да прочете няколко мои неща и той си хареса 2-3 изречения и ме помоли ако мога тях да ги опиша и при следващата ни среща да му занеса написаното. И вечерта след като се прибрах ми дойде някакво настроение да се опитам да попиша. А това е резултатът. enjoy..

"На дали идеалите, които създават по филмите ще се сбъднат на теб или на мен. Сигурно има някой там, чийто история ще наподоби тях. Сигурно някои хора ще се разделят от нищото и ще се събират от нищото. Сигурно ще си измислят и добри причини за това.
Готов съм да се обзаложа на всичко, което имам макар и да не е кой знае колко много, че аз, ти, той, ние някъде там имаме нещо от което ще потрепераме така силно, че ще ни питат - Kакво стана? Ще имаме нещо, което и да се опитваме да игнорираме ще ни съпътства. И това ще е така, защото сме имали някъде там – я мисъл, я увлечение, я Бог знае какво. Независимо от всичко то ще е там. Ще е една наша малка истина, в която вярваме безусловно.
Всеки е обичал или ако не – то ще обича. Някога повтаряме думите си и въпреки това, понякога звучат по-живи и по-истински от всякога. Понякога наистина можем да ценим повече от колкото сме предполагали. Понякога можем да обичаме повече от колкото ни е възможно. Понякога виждаме невидимото във видимото. Понякога да оставим нещо друго освен разсъдъка да ни ръководи може да е глупаво, но същевременно и налудничево приятно.
Тези понякога ги виждаме в миналото, искаме да ги виждаме освен в настоящето ами и в бъдещето. Не винаги е възможно. Но блажени са вярващите. Съдбата закриля смелите. И така. „Опитвайки се да забравиш някой, който обичаш е като да се опиташ да запомниш някой, който никога не си срещал.” "

Сега, после пък може и тогава

2009-08-17T03:11:00.000-07:00

Пак малко размисли върху миналото, бъдещето и настоящето. Лекичко, сравнително не депресивно, сравнително не позитивно. Средна работа. Кратко, не много ясно, но пък от сърце :). enjoy..

"Всеки има малка или голяма потребност да се връща от време на време към миналото. Грешката, която обаче не трябва да прави е да продължи да се връща там отново и отново, премисляйки едно и също по стотици различни начина. Няма нищо лошо в това да разбере къде са грешките му, но обикновено се получава така, че се опитва да поправи грешките в миналото, а това няма как да стане освен ако няма машина на времето.
Времето и грешките си вървят ръка за ръка. Както с власта идват отговорностите, така и с времето идват и грешките или с времето грешките си отиват. Всичко е според зависи и според когато. Времето е нещо, с което не разполагаме почти никога. Не е добродетел над, който имаме власт и се случва да ни притиска. Единственото, което можем да направим е да намерим достатъчно добри аргументи за да го отблъснем поне за малко. Тези аргументи ще са грешките, които се стараем да поправим или вече сме поправили.
Някъде там всеки ще търси удобната за него истина. Един ден ще осъзнаем, че удобна истина – няма. Има такава, която ни помага да заспим вечер има и истината такава, каквато е. Рано или късно едната от двете ще отпадне и това по всяка вероятност няма да е онази, с която не можем да се справим. Именно поради това рано или късно трябва да посъзерцаваме отвъд нашия кръгозор. Може пък и да видим нечия истина малко по-хубава от нашата и да се поучим от нея.
Сега, после или тогава – всичко е от значение. От нас зависи да разберем какво е то.
"

Бъдещето, вярата, надеждата и техните взаимоотношения

2009-08-11T05:47:00.000-07:00

enjoy..

"
Вярвам в надеждата за бъдещето. Всеки ден получаваме заслужени и незаслужени усмивки. Някои от тях ни дават надежда, други ни я отнемат. Всеки ден търсим различни от тях. Един ден ни изнася да живеем за бъдещето, друг то да не ни изнася и да искаме да живеем само за момента. Всяко малко щастие покрай нас чака да бъде открито или дълбоко заровено. То чака да види дали ще е твое бъдеще или ще остане нечие минало.
Всичко понякога е толкова абстрактно, че бялото може и да е черно. Никога няма как да знаеш за утрешния ден – минимум, защото вече си си направил план, а по-лесно развалимо нещо от планът – няма. Винаги има как нещо да се завърти на дори 1 градус и да промени достатъчно малко. А промяната си е умиране на надежда и може би поява на нова.
Следите са там където искаме да ги видим. Макар и често да ни бъдат натрапвани в лицето, по един или друг начин. От тези следи вече трябва да решим как искаме да ги разбираме и кавко смятаме, че можем да постигнем.
Надеждата винаги умира последна, а бъдещето винаги е готов да я закриля. Стига му само лъч добрина и то ще реши, че слънцето е слязло на земята за да му помогне в нелеката задача да може да повярва в нея. Надеждата."

keep up ?

2009-08-08T02:02:00.000-07:00

tryn to keep up. enjoy

"Изненадите са онези малки моменти, които ни карат да живеем за утрешния ден. Дали сега, дали след два месеца или две години – черното си е черно и бялото ако не е мръсно бяло и то си е такова. Светлина в тунела ще има, стига да не си затвориш очите, понеже те заслепявала.а
Живей за да бъдеш жив. Обичай за да бъдеш обичан. Греши за да не правиш грешки. Вярвай, защото вярата в теб самия е оръжието, което ще срази доста солидни прегради. Не съжалявай, тъй като това ще да е греша, а ти не обичаш такива.
"

Rise and fall

2009-08-07T05:29:00.000-07:00

Не съм ви забравил драги мои. Не че и толкова съм си дал творческа пауза, просто някои от нещата бяха твърде кратки, други - твърде тежки. Все пак ще постна почти всички. Не спираите до края. Последното е позитивната черешка :).. и все пак не бързайте направо към нея, оставаете си удоволствието за накрая. enjoy
п.п. всичките първо съм ги писал на гсм-а и после съм ги преписвал на компюътъра :X

"Има моменти когато малките думи и простите истини са единственото, което ни кара да се усмихнем. Нов ден – ново начало – нова истина. Всеки има своя собствена истина, тъй като всеки вижда нещата по неговия начин. Истината, вижте обаче, понякога е едно надценено понятие. Малко изкривена, малко премълчана и хоп – ето ти нова истина.

Колкото стартове – толкова и финали. Не че има съотвестват де. Тъй като всеки има различни идеали и различни наичини да постигне щастие. Едно за мен е едно, за друг може би нула – въпрос на гледна точка. Идеите ни за напред може и да са еднакви, но пък да са в различно време. Именно за това, Алеко е казал – „Разни хора- разни идеали.”

Има време, в което мисълта бива по-силна от каквото и да е. Предизвикваме неща, които сме нямали смелостта да си помислим. Мечтите добиват реалност, а страховете добиват реалност, а страховете ново измерение. Всичко това все ще има край. Но кой ще е там за да го види.

Всичко става поради причина, но не винаги тя трябва да е сложна и да стои зад други. Понякота тя си е там черн она бяло. Другото е ясно. Обичаш тръпката да обичаш. Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.

Душевният катарзис извисявал човек. Понякога се чувстваш толкова извисен, че все едно ще каценш на някоя далечна планета. Единственото обаче, което искаш е да си поредния, който може да стъпи на Земята.

Началото е нещо като най-лесната и хубава приказка, която можем да съчиним. Началото колкото и да се влияе от първото впечатление, понякога няма значение. Няма значение, тъй като какво сме планували да се развива в последствие е доста относително. Всичко е добре когато свършва добре. Може би. Знам ли? Сигурно ви се е случвало да свърши зле и все пак да е добре или ако не добре, то поне без съществено лошо значение.
Някъде там ще се опитамe да намерим истината, която ни устройва. Ако все пак я намерим, никога не би било сигурно какво е истина и колко може да й се вярва. И въпреки – истината и вярата понякога са надценени понятия.
Ако мислим винаги за половина празната чаша кой знае къде ще си останем. Не винаги можем да виждаме и положително пълната чаша, но от опит глава не боляло. Какво ли ни остава тогава, освен добрите намерения, с които е постлан пътят до Ада. Остава ни доброто желание да вярваме в красивото и онова, което се надяваме да ни сполети.
На дали ще има по-хубав ден от този, в който се събуждаме и се надяваме да се сбъдне.. На дали онзи вкус на щастие ще поиска да бъде друг... И на дали..

Време разделно

2009-07-25T07:14:00.000-07:00

Та снощи ме удари творческото пак и верен на моя emo-writing style драснах няколко изречения върху белият лист с премигващата черна стрелкичка (а.к.а. MS Word 2003). Но както повечето неща, които пиша вечер си го оставих за редакторска самооценка за другият ден, че понякога наистина аз даже не си схващам мисълта при допуснатите грешки. Амии.. enjoy..

"Време имаме за всичко. Време за размисъл. Време за отчаяние. Време за възход. Нищо няма да ни избяга. Или поне така трябва да бъде. Понякога печелим време като поддържаме някаква илюзи. Предимно такава илюзия е много назад във времето и я осъзнаваме на някакъв случаен принцип. Сигурно се е случвало да го обмислим и преди това, но малко неща можем да осъзнаем на време. Смисълът не е задължително винаги да има смисъл. Правилното не винаги е онова, което мислим.
Опитвам се да заличим това, което се предполага, че ни пречи. Някой път с лека ръка, друг път на опаки. Стараем се да избягваме грешки, които сме сторили и сме ги осъзнали. Разбира се има такива, които за жалост не можем да избегнем дори и предварително, почти сигурно да знаем резултата.
Безидеиността ни побърква. Това да не знаем какво ще стане утре, понякога е бонус, понякога причина да не можем да заспим.
"

Теория на относителността

2009-07-22T02:58:00.000-07:00

lil bit of positive vibrations..enjoy..

"Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвършенство.
Губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получ... Ето това ще е една от истините за живота, които колкото по-рано разберем – може би толкова по-лесно ще разберем заобикалящият ни свят и може би малко по-малко ще се ядосваме. Всичко рано или късно се връща и това, което е нужно от нас е да го посрещнем с достойнство и да го изпратим с такова. Е, уви не винаги можем да предвидим кога е време за битка и кога леко да се изместим в страни за да поемем по-леко удара.
Миналото няма как да не е част от живота ни. То лесно отново може да стане и бъдеще, но до тогава трябва да поживеем малко и в настоящето и знае ли се – може и да застигнем скоро това минало бъдеще."

untitled

2009-07-20T16:22:00.000-07:00

Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите момент, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любов. Не че мисленето понякога не се оказва точно трудната част от нещата. То там не му трябва много много мислене. Опрат ли нещата до много мислене, значи работата с любовта малко се е прецакала.
Снимките могат да се окажат твой доста голям противник. Защо ли ? Ами защото когато обичаш да виждаш нещо, то трудно се забравя. Никога не е толкова просто колкото си го представяме или както, някой друг се опитва да ни обясни. Много врати водят до един изход. Така и много въпроси водят до един отговор. Той винаги е прост и почти еднозначен. Понякога отговора ни е по-скоро въпрос с „..но ако”, което пак си е не лош начин за задоволяване на съвстта.
Научим ли се да не преиграваме, научим ли се да показваме най-доброто от себе си – дори когато не се изисква чак толкова, та те тогава сигурно няма да се налага да се прибираш късно вечер единствено мислейки.

2009-07-12T09:42:00.001-07:00